„За комунизма има много книги, написани между 1944 и 1989 година. Всичките те отразяват живота на една част от българите – тези, които победиха и се възползваха от комунизма за свое собствено благо. Какво стана с другата част от българския народ – тази, която пострада от идването на комунизма, не беше тема на българската литература. Затова реших, че има едно празно пространство, което трябва да се запълни. Как го запълвам? С малко тъга, с малко ярост, с малко възмущение и любов към моите герои“, сподели авторът в предаването „12+3“.
Книгата е построена върху паралелното разказване на две истории – на баща и син. Според Коспартов, конвенционалният начин тип "едно след друго" би лишил разказа от напрежението, с което той се движи от началото до края на романа.
„Бях активен на литературното поле през 70-те години на миналия век. Опитвах се да пиша разкази, сценарии за филми, но от повечето от тях лъхаше тъга. Разказваше се за самотни хора, които гледат през неизмитите прозорци на своите неуютни жилища към света и този свят не им харесва. Като че ли за този вид литература нямаше място по онова време“, спомня си Стефан Коспартов, който имал избора да се невротизира напълно в безпощадна битка с цензурата, или да се откаже от писането. Избрал второто, а след 1989-а престанал да счита себе си за писател. Постепенно обаче вкусът към писането се връща. Стефан Коспартов се включва в няколко проекта за игрални филми като сценарист. Така стига до "Когато капят кестените".
Наличието на носталгичната гледна точка към онова време не трябва да се пренебрегва, смята още Коспартов, но не крие учудването си от нейната устойчивост.
Премиерата на романа ще се състои в бара на Васко Кръпката и това не е случайно. "Самият факт, че Васко има бар, а аз представям своята книга в неговия бар, показва, че нещо се е променило. Не са прави тези, които казват, че нищо не се е променило", каза още Стефан Коспартов пред "Хоризонт".
Цялото интервю е в звуковия файл.
