Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
След изразеното намерение на Доналд Тръмп да изтегли Съединените щати от Договора за съкращаване на ракетите със среден обсег на действие, Европа е изправена пред сериозен проблем. Това коментира пред „Хоризонт“ Улрих Кюн от фондация „Карнеги“ за международен мир, изследовател на договорите за разоръжаване в Европа.
"Категорично смятам, че Съединените щати ще излязат от договора. При това не само, защото от четири години обвиняват Русия в нарушение на споразумението, а и защото съветникът по сигурността на американския президент Джон Болтън е яростен противник на този договор."
По думите на Кюн Вашингтон вижда заплахата за сигурността си не толкова в лицето на Русия, колкото на Китай, защото смята, че Пекин, който не е част от договора, има сериозно военно предимство.
Тази седмица Джон Болтън бе в Москва за разговори в Кремъл по тази тема. Улрих Кюн коментира колко голямо е влиянието на Болтън в Белия дом:
"Трудно е да се каже. Единственото, което можем да твърдим със сигурност за този странен американски президент е, че той не се занимава с детайли. Трябва да имаме предвид, че всички договори за контрол на въоръженията, и особено когато става дума за ядрени оръжия, са сложна материя. И именно затова важното в този род договори са детайлите. В този смисъл ролята на Джон Болтън е от първостепенно значение, защото той е изключителен познавач на тази материя. Проблемът идва от там, че Болтън смята всички договори, които по някакъв начин ограничават Съединените щати, по принцип за лоши. И затова настоява Вашингтон да излезе от тях. Така че в този смисъл влиянието на Болтън върху Тръмп в тази област е значително голямо."
Със сигурност би било много по-смислено, ако имаше подобен договор и с Китай, смята още Кюн:
"Може би дори тристранен договор между Китай, Русия и САЩ. А може би дори договор, подписан от всички страни, които притежават ядрени оръжия. Проблемът обаче е обсегът на ракетите. Китай притежава толкова много ракети със среден обсег, защото счита, че заплахата за националната му сигурност е в региона. За Съединените щати нещата стоят по-различно - те определят интересите си в глобален мащаб. Освен това за гарантирането на националната си сигурност Китай разчита само и единствено на този род ракети с обсег между 500 и 5000 километра. Така че не виждам никаква възможност Китай да бъде спечелен за международен договор, който да ограничи ракетите със среден обсег на действие. Какво би могъл да предложи Вашингтон на Китай като компенсация? Според мен американците няма какво да предложат и затова смятам, че Китай няма никакъв интерес от сключването на договор за ограничаване на ракетите със среден обсег."
"Трябва да признаем, че Съединените щати значително са увеличили разходите си за гарантиране на сигурността на Европа - ангажимент, който беше поет още по времето на президента Обама. В момента САЩ инвестират повече средства за отбраната на Европа, отколкото администрацията на Обама. Днес има повече американски войници в Европа, отколкото по време на предишния мандат, основно в Източна Европа, в Полша и Прибалтика. Ситуацията в Европа става все по-несигурна, и ако европейците искат да променят нещо, трябва най-накрая да вземат съдбата си в свои ръце. Това включва увеличени разходи за отбрана, особено в онези страни, които са икономически силни, като Германия например, но досега не са били готови да инвестират повече средства в отбраната си", посочи Улрих Кюн.
