"Винаги се е смятало, че с е сънува в последния, дълбокия стадий. Той се смята за най-възстановителния. При него се "изтриват" ненужните впечатления от деня и се консолидират в дълготрайната памет наученото и натрупаните полезни навици. Но и тук имаме новост - немски учени чрез експерименти са показали, че може да се сънува и в по-ранни стадии. Освен това се смята, че това "запаметяване", което се смяташе, че може да стане чак в последния дълбок сън, може да се получи още и в ранните стадии", разказва специалистът.
Проф. Димитров не одобрява тезата за съня като малка смърт: "Напротив. Сънят е нещо като бустър, усилвател на бодърстването. Благодарение на един добър сън, след това получаваме бодрост през деня – отпочинали, вдъхновени. Така че не става въпрос за „смърт“, а обратното – за възстановяване и зареждане на „батериите“ на мозъка. Тук вече стои и философският въпрос дали той не е по-важен от бодърстването."
При недоспиване и недостиг на сън още от първата нощ започват съвсем осезаеми – първо субективни, а впоследствие и обективни промени – нарушава се цялата физиология, предупреждава специалистът. Недостатъчно спане, което хронифицира в продължение на няколко дни пък вече води до тежки промени, които може да се нуждаят от лечение. "Често се казва, че липсата на сън, недостатъчният сън, може да се излекува само с повече сън, с никакви медикаменти, никакви ободряващи, освежаващи, тонизиращи методи", категоричен е Божидар Димитров.
Още 50-те години, в зората на научните изследвания на съня, доброволци са били периодично събуждани по време на сън и в продължение на известно време след това те са получавали тежки психични, не само психологични проблеми, припомня психофизиологът.
Проф. Димитров е привърженик на астрономическото време, което е различно във всяка зона на земята според въртенето й, но отчита и известни минуси. В допитванията сегашното време с късите вечери и ранното стъмване се противопоставя на трудното ставане рано през пролетта, когато се въвежда лятното часово време и сутрин е все още студено и неприятно, допълни Божидар Димитров, а това, по думите му, се отразява особено на някои видове професии и на малките ученици. Димитров посочва като пример някои американски щати, в които експериментално началото на учебния ден е било изместено за по-късно, което е довело до подобряване на успеха.
"И двете си имат предимства и недостатъци, но все пак е добре да има едно време", смята специалистът. Според него особено предразположените към стрес и по-чувствителни хора изживяват промяната на времето много зле. "В момента тази промяна е лесна и благоприятна - всички спят един час повече. Опасна е другата промяна. там вече става проблемно", коментира Димитров.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
