Проф. Каприев припомни факта, че в последното десетилетие годишно у нас се поставят между 25 и 35 пиеси от български автори, но нито една не е имала втора премиера. Това е така, защото пиесите имат „фабрични“ дефекти. Номер едно е неумението, просто техническото неумение, липсата на професионализъм у тези автори, които в момента препоръчват себе си за драматурзи… Живите по-възрастни автори, които имат опит в драматургията , които знаят как се гради драматургичен текст, по една или друга причина не са вадили текстове отдавна или изваждат съвсем малко текстове. Сега ми хрумна Боян Папазов, който преди две години извади един текст, но – дотук. Тези, които сега се опитват да пишат пиеси, не разбират спецификата на театъра. Някои от тях са добри прозаици или поети, но театърът не е просто литература, обясни събеседникът.
Действието трябва да бъде заредено вътре в текста. Няма го. Има плоско говорене, хоризонтално говорене, всевъзможни еквилибристики с езика, каламбури ,цитати, подмятания, закачки, философствания и не знам още какво, само театър дето няма, заключи той.
И още за „болежките“ на българската драматургия ще научите от интервюто на Светлана Дичева с проф. Георги Каприев в звуковия файл.
