Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското гражданство - възможност за работа в Европа или стремеж за нормален живот у нас?

3
Снимка: Архив

Журналистът Валери Найденов и Режисьорът Костадин Бонев влязоха в задочен спор в ефира на предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ по повод обвиненията в корупция по висшите етажи на ДАБЧ. Според Найденов,  желаещите българско гражданство предимно се стремят към по-добра професионална реализация в Европа, а не у нас, докато Бонев е убеден, че сънародниците ни от диаспората живеят при по лоши условия и гражданството е единствения вариант те да подредят живота си.

"Защо раздаваме български паспорти на хора, които не живеят в България. Очевидно това за тях е ценност по професионални и меркантилни причини - да могат да пътуват в Европа и да работят навсякъде в Европа. България не ги  интересува. Създаваме си неприятности, тъй като напрежението в Западна Европа срещу гастарбайтерите от Източна е голямо", попита журналистът и изтъкна:

„Всеки, който се чувства Българин в Македония, може да дойде да живее в България достатъчно, за да поиска гражданство. Но, ако не живее в България, а в Македония, за какво му е български паспорт. В Македония,  на официалното преброяване, за българи са обявили около 1400 човека. В същото време, вече там има 70 000 български граждани, които са подали документи за български паспорт. Значи тези 70 000, като махнем 1400, нямат истинско българско самосъзнание“

Вицепремиерът Симеонов „живее в някаква митология, че българите от Украйна, Молдова, които са се преселили преди три века мечтаят да дойдат да живеят в България. Те имат тази възможност и ако толкова желаеха, досега да са га направили“, коментира Найденов, според когото документите за самоличност са „една хранилка за партии“:

„Сумите, които съобщиха, показват че Патриотите поне имат някакъв чадър над дейност, от която се изкарват 10 пъти повече пари, отколкото е тяхната партийна субсидия общо. Дали стига до ръководствата на партии и те си го разпределят – аз не знам, не сме полицаи и не можем да знаем“.

Ако партиите не знаят за търговията с документи те „нямат качества да ръководят каквото и да било, камо ли ресори от българското управление“, обясни той:

„Това е една мрежа, в която работят десетки хора. Тя не може да бъде тайна. Тя е полуофициална, добре известна. Явно скандалът се е разразил повече, отколкото в миналото, намесили са се и някакви власти от чужбина и затова вече се стига до този погром и тези арести в агенцията“.

Срещу „Обединени патриоти“ има политическа атака, коментира Найденов, според когото има такава, насочена срещу вицепремиера Каракачанов.

Режисьорът Костадин Бонев, чийто филм „Подгряване на вчерашния обед“ разказва за репресиите над хората, които са се самоопределяли като българи във времената на Титова Югославия, коментира, че сградата на ДАБЧ се намира в пряка близост до Националния филмов център и той често вижда „огромните опашки от хора, желаещи да получат български паспорт.

"Общо взето това са угрижени хора, които очакват някакви пречки преди всичко останало... Ние не осъзнаваме при какви условия живеят тези хора извън България и към какво се стремят. Може би за тях това е единствения вариант те да подредят живота си по начин, който им се струва приемлив и когато това нещо не се случва, разбира се, че на тях им е много тежко“.

„Болно му става на човек след разкази на млади хора, за които България е нещо като притегателен център. За съжаление, за тези 30 години след 90-та година, не можахме да си създадем национална доктрина, която да бъде ефективна и да започне да привлича наистина качествени млади хора от всички тези места, в които живеят българи. Оказа се, че през това време ние изградихме самодоволна държава, която отблъсква качествените хора и привлича тук незнайно какви… Още преди 20 години сценаристът на „Подгряване на вчерашния обед Миле Неделкоски тропа по страшно много врати в България - искаше да направи малко издателство, в което да издава българска литература на стария български правопис, тъй като в Македония хората помнеха този едновремешен ръкопис и смяташе, че по този начин може много да помогне за определянето на голяма част от населението в Македония като българско. Разбира се, нищо не се получи от цялата тази история...“.

Според Бонев е "нонсенс" млад човек, дошъл у нас на 18-19 години да чака 10 години, докато документите му бъдат готови. Режисьорът е скептичен, че прокуратурата ще си свърши добре работата в случая с ДАБЧ:

„Ако тя искаше, досега за много други неща щеше да го е направила и не го е направила..".


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна