"Аз мисля, че в края на краищата въпросът е да се стигне до едно максимално широко обсъждане с привличането на всички заинтересовани страни. Така че не виждам тук нищо драматично. Това е практика в много парламенти, особено когато има спорни законопроекти, особено спорни предложения по законопроект, да се обсъждат в съответните комисии – извикват се широк кръг заинтересовани представители, те присъстват на заседанията и на самите комисии, казват своите становища. Т.е., аз не виждам нищо драматично. Мисля, че парламентарната процедура, така както е конструирана, дава широки възможности за широк публичен дебат и за привличане на всички заинтересовани лица, които могат да кажат рационално мнение. Ако законът като краен продукт се отличава от първоначалния проект, това се случва често. В края на краищата Народното събрание е, така да се каже, върховен представителен орган.
Що се отнася до това, че е разпоредено публично обсъждаме, това може да стане. Става въпрос за лидера на управляващата партия. Той има право да го каже това на народните представители на партията, на която той е лидер. Той може да постави за цел някакъв по-широк публичен дебат и това може да стане в самия парламент, разбира се, в самата комисия, в която се обсъжда този законопроект."
Валери Димитров коментира и това, че през Закона за бюджета се променят други закони:
"Това е стара практика, в края на краищата тя е и от времето на социализма. В годишните бюджетни закони са се внасяли промени и в ред други закони. Аз лично не одобрявам тази практика, но тя е много устойчива, много жилава. А, що се отнася до промени с преходни и заключителни разпоредби, моето мнение е, че този закон, с който се внасят промени в друг закон, трябва да има връзка между двата закона. Т.е. не може с напълно случаен закон, който няма нищо общо с променяния закон, с него да се внасят промени. Това също е лоша парламентарна практика."
