4
„По това време, когато завършвах, началото на 90-те, всички отиваха да учат или в Америка, или в Англия, или в Западна Европа. Никой не се сети да отиде в Китай“, шегува се Мариана за избора си да изучава китаистика, който я отвежда и до Дзиендзюн. След като завършва българска филология прави аспирантура за история на китайското изкуство. „Интересът към Китай за мен беше огромен“, спомня си тя.
„Много случайно започнах да уча български. Като бях ученик, исках да стана преводач или да работя като дипломат. Затова реших да кандидатствам чужд език. От Пекинския университет за чужди езици определиха квота в нашата провинция да приемат десетина студенти по чужди езици.“ Така започва всичко за Дзиендзюн. Записва английска филология, но като втори език трябва да избере унгарски или български. „Тогава, като селско момче, нищо не знаех за двете страни“, продължава разказа си той. По история били научили за Георги Димитров, а по география – за българската роза. Като втора специалност избрал български.
"За Китай ме питайте мен, а за България - него"
„Той е много уравновесен, много спокоен. Преди да го срещна, бях дори нервачка. Той внесе много спокойствие в нашия дом“, признава Мариана. Сега ги свързват много неща. „Ние сме много различни. Не само раси - на другия край на света, но се чувстваме много близки. Не само аз, той също казва - като Пижо и Пенда сме. Скачени съдове. Не можем един без друг“, споделя Мариана Тиен.
Дзиендзюн като българист познава българските празници дори по-добре от съпругата си Мариана. „Той прави баница, той прави питка. Аз не мога. Кисело мляко се мъчи да прави в Пекин. Аз не мога. И дори когато участваме в такива предавания аз казвам: „За Китай ме питайте мен, а за България, българите и българската култура него.“
Китайската кухня тук е силно побългарена. Така е и в Оксфорд и на други места по света, където се адаптира към местните вкусове. А автентичната китайска кухня всъщност е много здравословна и за китайците храната е като лекарство - разказва още Мариана. Китайците например не пият студена вода. Трябва да е гореща или топла, наричат я сурова вода - добавя Дзиендзюн.
Дзиендзюн работи върху учебник по български, а Марияна - по проекти, свързани с инициативата "Един пояс, един път"
Запознават се в далечната 1993 г. Губят се за няколко години, но не престават да мислят един за друг и от 2007 г., когато Дзиендзюн идва в България като директор на Институт "Конфуций" са неразделни. Той е доцент в Катедра „Българистика“ на Пекинския университет за чужди езици. Защитил е докторат в БАН. Монографията му „Род и родово съзнание у българи и китайци в най-ново време“ е съпоставителен анализ между българската и китайската родови системи. В момента работи по проекти, сред които учебник по български и подготвя за издаване на китайски език книга за българските обичаи. В периода 2007-2012 г. Дзиендзюн Тиен е първият директор на Институт „Конфуций“ в София. Превежда на делегации на най-високо държавно ниво. Преводач е на българска литература в Китай - например „Диви разкази“ на Николай Хайтов.
Мариана Тиен е доцент в Института за исторически изследвания в БАН. Доктор е по стара китайска история. Изучава китайски език в Пекин. Има многобройни специализации в Китай. Прави докторат в Мертън колидж, Оксфорд. Автор е на повече от 100 статии, студии, посветени на китайската древност, вътрешната и външна политика на Китай и българо-китайските отношения.
Нейни са монографиите: „Генезис и развитие на китайската цивилизация“, изд. БАН (2009) и „Българо-китайски отношения в съвременния период“ (2015). Член е на Съюза на учените, на Асоциацията на преводачите, на академичната тинк-танк мрежа на формата "16+1". Участва в много международни научни форуми, повечето по формата "16+1" и китайската инициатива "Един пояс, един път".
Цялото интервю с Марияна и Дзиендзюн Тиен слушайте в звуковия файл.
