Европа, каквато познаваме и днес, е създадена в резултат на Първата световна война, подчерта историкът. Поуките са много, но те нито са добре разбрани, нито са преодолени опасностите, защото Втората световна война се оказва още по-катастрофална, коментира Баева. Тя добави, че поуките след Втората световна война вече са възприети и Европа съществува в мир.
Всяко отричане на национализма означава да отречем основата, върху която стоим, и води до обратни резултати, категорична е проф. Баева и добави: „В Европа се възражда национализмът и ние трябва да приемем тази реалност и да живеем с нея. Ние трябва да се опитваме да канализираме този национализъм в градивна посока, а не отричайки го, да хвърляме съчки в огъня. Всички идеи, че Европа може да надделее над национализма, според мен са силно преувеличени и до голяма степен утопични. Ако не искаме да повтаряме най-лошите неща от миналото, то трябва да живеем с реалностите такива, каквито са“.
По думите на проф. Баева ЕС е изправен пред много сложни вътрешни проблеми, което му пречи да играе ролята на единен фактор в международните отношения и хаос, който се създаде в околното пространство. Съсредоточаването върху отношенията между Запада и Русия ми се струва, че пропуска реалностите, смята историкът и добави: "Русия не е основният играч за ЕС. Тя не представлява основната опасност за бъдещето на ЕС".
САЩ са глобалната сила – но сила, която постепенно губи възможностите си да господства навсякъде по света, каза още проф. Баева. Тя смята, че именно на това се дължат вътрешнополитическите сътресения и търсенето на нови външнополитически подходи:
„Сегашният изолационизъм е опит да се затворят САЩ в себе си, да възстановят своята мощ и глобалните си функции“.
Проф. Искра Баева коментира и обръщението на президента Румен Радев по случай годишнината от началото на Прехода:
„Има усещане у българите, че има отстъпление в много от сферите, които бяха постигнати след 1989 г., особено в медийната среда. Ако свържем това обръщение, защото днес е 10 ноември – дата, която отбелязваме почти всяка година, с другото голямо събитие – 100-годишнината от края на Първата световна война, то ще видим, че за съжаление често пъти политиците, пък и обикновените хора бързо забравят това, което е станало и често пъти повтарят предпоставките за лошите събития, а забравят тези за добрите събития. Нещата са много различни както по отношение на нашия преход, така и по отношение на 100-годишнината от края на Първата световна война. Колкото и да виждаме подобия в ситуацията, тя е доста по-различна и предполагам, че и последиците ще бъдат доста по-различни“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
