"Аз считам, първо това е една много тежка равносметка, дали печалбите, или загубите са повече от този преход, който е революционен по дух. При всички случаи аз считам, че най-голямото, най-значимото, най-същественото благо е постигнато – свободата. Вярно е, че тази свобода не е такава, каквато би трябвало да бъде, но при всички случаи ние сме много по-свободни, отколкото преди 30 години. Когато вашите събеседници преди това един от тях каза, че България не е демократична, аз не бих казал, че не е демократична, бих казал, че не е достатъчно демократична, а това е една колкото тънка, толкова и съществена разлика. Това е едно дискретно , едно невидимо, но несъмнено ограничаване на свободата на словото. Свободата на словото е базисна свобода, от нея изхождат всички останали свободи.
Защо мечтите ни така угаснаха и повяхнаха след паметния 10-и ноември? Работата е та, че тази свобода не беше наше дело, тя беше чуждо дело. Тя не беше постигната с наша саможертва, с наши усилия, не беше изстрадана от нас, а неизстрадан смисъл няма, неизстрадано е само безсмислието. Тъкмо затова защото ни беше поднесена на тепсия от стечението на обективни, независещи от нас външнополитически обстоятелства, тъкмо защото ни беше дадена даром, тя не се превърна в народопсихология. Тя не придоби онази тежест в битието, която заслужаваше."
