В петък в посолството на Словакия ще бъде връчено държавно отличие на тримата български студенти – Едуард Генов – посмъртно, Валентин Радев – посмъртно, и Александър Димитров, които преди 50 години са единствените гласове от България, които се противопоставят публично, с гражданска акция, на окупацията на Чехословакия и смазването на Пражката пролет от силите на Варшавския договор.
В жилището на семейството в София години по-късно са били открити документи, скрити зад стената, разказа в предаването "Хоризонт до обед" единият от синовете на Едуард Генов – Цоньо Генов.
"Документите бяха от Апела на шестимата, дето са пратили на конференцията във Виена. Документите, като ги извадихме, ги изпратихме обратно в Америка, в Сакраменто при майка ни".
"Изселиха го, аз бях малък. Изселиха го до Михалково, забравих за колко, може би към година или по-кратко", обясни за съдбата на баща си другият син на Едуард Генов – Гено:
"Когато стана, трябваше да бъде изселен там, за две години, но го пуснаха малко по-рано, към година – година и половина и като се върна в София, на следващия ден му дадоха документи и ни казаха, че имаме три дни да заминем от страната", допълни Цоньо Генов.
"Заради неговата дейност в Независимото дружество за защита на правата на човека той е изселен в село Михалково в Родопите и след това през 1988 година цялото семейство насилствено е експулсирано от страната. Заминават за Виена и след това, както казаха те, се установяват в Съединените щати", каза и историкът Стефан Дечев.
Двамата братя подчертаха, че баща им не е говорил много за дейността си у нас.
"Той за 1968 не ми е говорил много, като бяхме деца, той говореше повече за затвора и за дейностите си след това", каза Цоньо Генов.
"Той много говореше за България. Той много повече говореше за историята на България, когато говорех с него, не говореше много за себе си, какво той е правил. Той беше студент по история и затова му беше интересно да говори според мен", допълва брат му Гено.
Цоньо Генов обясни, че когато са били малки, двамата с брат му са знаели какво става, тъй като в дома им са идвали от Държавна сигурност и телефонът на семейството е бил подслушван:
"Много ясно ни беше какво ставаше, но като си дете, тези неща не са страшни. Те са нормални, защото така порастваш".
"Имам един спомен, като се върна баща ни от Михалково, върнах се един ден в апартамента и го претърсваха целия – всяка книга вадеха, търсеха документи и баща ми имаше портфейл и си хвърли на масата портфейла, силно удари, така че всички се обърнаха да погледнат. Но не обърнаха внимание, продължиха да търсят и баща ми след това ми каза, че в портфейла е имал документи и не са ги намерили и така е направил да не мислят, че там има нещо, каза Гено Генов.
Стефан Дечев от своя страна разказа как Софийският университет ще отбележи инициативата:
"Имаме съгласието най-после на ректора на Софийския университет на 11-и януари, това е денят на произнасянето на присъдата от Софийския градски съд срещу Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, на същия този 11-и януари да бъде организирана научна конференция, посветена на съпротивата на тримата срещу потъпкването на Пражката пролет. Мисля, че това е много важно, тъй като това е един пример, който България не трябва да забравя, на гражданската акция и е много неприятно, че не се е говорило през всичките години за подвига на тримата".
Дечев обяснява какво точно се е случило с тримата и как са били изключени от университета от тогавашния ректор Панталей Зарев и дава своето обяснение за мълчанието по темата:
"Очевидно всички тези неща не могат да стават без дребни съучастия на хората около тях – както колеги, така и преподаватели. И затова се и мълчи за тази история, при това, забележете, има и болка в самите трима студенти – и Едуард Генов, и Александър Димитров, и Валентин Радев. Неслучайно през годините те не говорят за този аспект на историята според мен".
Разговора на Ирина Недева с Цоньо Генов, Гено Генов и Стефан Дечев можете да чуете от звуковия файл.
