"Литературата е мечта, сън. По-низшите животни не сънуват. По-висшите видове могат да сънуват и сънят ги подготвя за неочакваните неща. Това е еволюционен механизъм, който ги подготвя за непознати ситуации. Литературата е вид продължение на съня. Тя подготвя читателя за ситуации, в които не би могъл да изпадне. Тоест, литературата е не само полезна, но и неизбежна“, отбелязва Меелис Фриедентал.
Той е завършил е философия, има интерес към историята. Работи в университет. Преподава, включително творческо писане, но води и курс за религията през Античността и Средновековието до наши дни.
Първоначално се насочва към писането заради облог и приятелски спор за това как се създават историите и как писателите ги пишат, спомня си Фриедентал. „И аз им казах - сега ще ви докажа, че мога да пиша. Започнах с разкази. След това опитах в романа. „Пчели“ е вторият ми роман. А писането е втората ми професия.“
За най-влиятелен автор върху себе си смята Хорхе Луис Борхес и „начина, по който той конструира историите си – как смесва реалното с нереалното, взема историческите и интелектуалните теми и ги усуква по много неочакван начин.“ Харесва още Умберто Еко, който анализира писането като процес – „за какво трябва да мислиш, докато пишеш, как трябва да наблюдаваш и себе си, и читателя, за да развиеш историята си“.
В книгата си "Пчели" Меелис Фриедентал описва странстванията на студент, който пристига в Естония в края на XVII век заедно с папагала си Клодия. Обзет е от меланхолия, а когато състоянието му се влошава, не може да разграничава реалното от нереалното.
„Не исках това да е чисто криминална история, или обичайния исторически роман. Опитах се да създам история извън жанра. Тази книга е извън жанра. Не фабулата движи историята, а идеите. Това може би не е съвсем комфортно за читателя, но именно това търсех – това чувство на некомфортност, защото главният герой също е в една доста некомфортна позиция и в едно доста некомфортно време“, разказва естонският писател.
Най-големите проблеми на съвременния свят според Морис Фриедентал е несигурността и страхът: „И това има много общо с бързото развитие на всичко около нас – всичко непрекъснато се променя. Не можеш да разчиташ на нещо. Това хвърля хората в безпокойство. Тази несигурност кара хората да търсят нещо, на което могат да разчитат, нещо, за което да се хванат. В съвремието ни проява на цялата тази несигурност са екстремизмът, фанатизмът.“
Цялото интервю с естонския писател чуйте в звуковия файл. Преводът е на Росица Панайотова.
