Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Крум Филипов: „Синът на авиатора“ е книга за видимите белези на невидимото

За работата на актьора като миньорски труд, за благодатта на сълзите и православието зад стъкло - изповедно в "Нощен хоризонт"

Крум Филипов
Снимка: БНТ

„Синът на авиатора“ е книга за тъгата. Болката около тъгата е основен мотив, задвижвал енергията ми около писането на книгата - това разказа в предаването "Нощен хоризонт" Крум Филипов за дебютния си роман, който по думите му се занимава "с видимите белези на невидимото".

Книгата съдържа 11 истории. Посветена е на сина му Калоян. Представянето в София ще бъде на 4 декември от 18.30 в "Книгата" на улица "Раковски".

Романът е писан въпреки обстоятелствата и е книга на „въпреки", прави равносметка авторът: „Дори тя сама си създаваше бариерите. Имах много тежки моменти, в които се отказвах да пиша. Спирах. И благодарение на трима мои приятели, на изповедните разговори, на подкрепата им, успях да сложа последното изречение.“


Разговорът между двама души трябва да има закваска, да бухне като хляб

Според Крум Филипов книгата е за това, че разговорите ни би трябвало да са същински:

"Разговорът между аз и ти трябва да има закваска, да набъбне, да бухне, да стане като хляб. Между двама разговарящи температурата трябва да се вдигне, така че да се появи форма някаква. И ако формата е на хляб или на гълъб, да се даде някаква видимост на духа между разговарящите – това е изключително важно."

Светлината не е клечка да я счупиш на три, пише в книгата си Крум Филипов, който вярва, че "по време на пълнолуние човек е повече течност, повече вода от каквото и да е друго".

"При работата с Крум има не само вълнение – минаваме на други нива там, разказа актрисата Емилия Ованесян от Родопския драматичен театър в Смолян, а Крум Филипов не скри изненадата си да чуе гласа на „един толкова близък и топъл приятел“, с когото са „заквасвали светове“.

Работата на актьора е миньорски труд

Крум Филипов има богат опит в театъра и документалното кино. Дипломният му спектакъл „Кървава сватба“ от Лорка е номиниран за "Аскеер". Режисира над 20 театрални спектакъла, работи като сценарист и режисьор в предаването за изкуство и култура „Метафора“ по БНТ 2. През последните години снима множество филми от документалната поредица на БНТ 1 „Умно село“.

„Нагласата на хората е да приемат работата на актьора като нещо повърхностно, за забавление, а тя е миньорски труд. Особено в същински неща – това е дълбаене в дълбокото. От там човек не може да излезе с лекота. Излиза пречистен“, сподели той пред БНР.

„Помни смъртта“ – това е най-важното за човек, който се занимава с изкуство, и не само който се занимава. Memento mori. Ако ти нямаш усещане за смъртта, как ще живееш? Ако знаеш, че имаш време от точка А до точка Б и в това време трябва да осъществиш всичко, да направиш света малко от малко по-добър… Смисълът за хора, които се занимават с изкуство, е и леко да застрашават, да заплашат. Тогава човек се взима в ръце, стъпва си на краката и става много по-чувствителен към болката на хората срещу себе си.“

Жените ни дават усещането за празник, мъжете не го носят

"Раждането и смъртта ги виждаме. Но има неща, които ги превъзхождат – радостта от живота, усещането за празник, което могат да ни го дадат жените. Мъжете не го носят това. Миговете, които ни вдигат, както Лорка казва „на педя от земята“, са по-големи от живота… Това са координатите на третото измерение на смъртта и живота, проекцията на човек в Бога", каза още Крум Филипов.

В книгата си той пише още, че „цялото православие е зад стъкло“, защото с такова усещане е останал, докато целува икони:

„Има някаква защита. Някакъв щит. Заради респекта към чудото трябва да имаш предвид, че достъпът не е толкова лесен. Трябва да проникнеш през стъклото, да минеш през него. Прозира, вижда се, но достъпът ти не е безпроблемен. Трябва да се пребориш, да „потечеш“, да преминеш през стъклото. На интуитивно ниво така съм го усетил.“

Крум Филипов завършва българска филология и режисура. Работил е като журналист в отделите за култура на вестниците „Континент“ и „Дума“ и като бояджия - шпакловал е и боядисвал фасадата на Народното събрание. Преди 12 години сменял тоалетни в Канада, работел по 17-18 часа на ден, работата била добре платена, но много трудоемка. Тогава оцелял по чудо след пътен инцидент. "Това беше една от страшните видимости в живота ми. Книгата също се занимава и с такива образи - споменеш ли думата и нещо вече е тук."

За всичко това и за благодатта на сълзите слушайте звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна