Високите технологии не са само инструмент за работа и начин за забавление. За много хората те са единственият начин за комуникация с околните. Именно в тази сфера е специалист доц. Морис Гринберг, който работи в департамент „Когнитивна наука и психология“ към НБУ. Той е един от водещите специалисти в областта на помагащите технологии, електронното обучение и човешкото поведение.
Системите за общуване с поглед, при които монитор следи движенията на очите и помагат на човек чрез тях да дава команди на компютър, са в масова употреба вече от много години. Те се използват от хора с тежки физически увреждания, хора с когнитивни затруднения и такива в аутистичния спектър. Доц. Гринберг и колегите му от НБУ работят вече от 15 години с технологии за проследяване на погледа. В началото тези технологии и възможните ползи от тях са напълно непознати и те започват да ги популяризират. Решават, че е тяхна отговорност да запознаят обществеността и да се опитат да предоставят тази възможност на хора с увреждания, които не могат да използват ръцете си, за да си служат с компютър. Така очите, които на практика при почти всички тежки заболявания остават незасегнати, се превръщат в единствено средство за комуникация.
Преди повече от 4 години се създава фондация „Асист – помагащи технологии“, която се опитва да популяризира тези технологии и да помага на нуждаещите се да ги получат на най-ниски цени. В момента в България около 70 души използват подобни технологии. Макар това все още е малък брой, повечето от потребителите им са деца, а фондацията от самото начало работи с Министерство на образованието и инициативите му за включващо обучение. Затова как точно работят тези технологии, как могат да изразяват чувства и каква е връзката между тях и геймърската индустрия, можете да научите от разговора на Ирина Вълчанова с доц. Гринберг.
От участието на доц. Гринберг в предаването на програма „Христо Ботев“ „Семейно радио“ ще научите и подробности за провелата се в средата на този месец в София Първа международна конференция – „Допълваща и алтернативна комуникация“, в която освен учени, специалисти и учители, взеха участие и хора с уврежданията. Първата по рода си конференция беше осъществена с помощта на Министерство на образованието и УНИЦЕФ. Рамките на конференцията бяха набелязани няколко важни теми и проблеми, сред които обучението на квалифицирани кадри, които да могат да работят с тези технологии, както и нагласата на повече хора, които са склонни да подценяват възможностите пред помагащите технологии, но и тези на децата с увреждания.
