Гертруда се появява за кратко в една от любимите ми детски книги – „Хвърчащата класна стая“ на Ерих Кестнер. Която всъщност разказва точно за доблест, смелост и добрина.
Може би затова се сетих за Гертруда, когато преди време прочетох някъде из дебрите на нета за момче, което намерило пеперуда през ноември. Времето през ноември рядко е подходящо за пеперудени работи, така че той се разтърсил за организация или място, което може да приюти неговата Гертруда и да ѝ даде шанс да презимува. Намерил и я занесъл.
Може би си мислите – толкова усилия за една пеперуда, та тя и без друго живее няколко месеца. Да беше направил нещо смислено.
Знаете ли колко са нежни крилцата на една пеперуда? И колко е лесно да я убиеш с непохватно докосване, вместо да я спасиш? Не е като да преместиш паве на другия тротоар.
Ако някой е нежен с пеперудените крилца, той ще е нежен с всичко. Ако някой отдели от времето си да търси дом за пеперуда през ноември, той ще го направи за всеки безпомощен. Ако някой е добър с пеперуда, той ще е добър и с човек.
Това е нещото – добротата. И осъзнаването, че малката пеперуда има точно същото право да е на тази земя, както и бялата мечка, както и слона, както и – човека.
