Разположено само на 3 километра над града, на просторно и живописно място на припек, Кисийците е едно от 106-те села и махали в Тревненския балкан. Ръката на добрия стопанин личи отдалеч. Дървена беседка с пейка и указателна табела спира погледа още на влизане в селото. В кои времена е възникнало селището не се знае. В запазените спомени на предците на днешните му жители се разказва, че пришълци от Търновския край се заселили в тази част на Балкана, бягайки от турците. Легендата твърди, че в спор къде да бъде центърът на селото, хората се сбили с кесиите си и от там идва името.
Спорове водят и днешните жители на Кисийците, но за друго. Сбирките в читалището и разговорите понякога са много разгорещени, с усмивка казва Тодор Шарланджиев, бивш кмет на Трявна, който от 18 години живее в селото със съпругата си и е един от двигателите за възраждането му и за възстановяване на читалището: "Нашите родители са го построили за три месеца през зимата, а ние за три години успяхме да го реставрираме, да го възстановим."
Така в читалището се събират да обсъждат не само проблеми на селото и на общината, но и лични проблеми. "Понякога срещите там преминават бурно, с кавги, но на края излизаме с решения. Като се съберем пет-шест-десет човека на чаша ракия и почваме да фантазираме какво да правим - като почнем от политиката, че свършим до селото и как да си направим живота по-поносим", разказва Тодор.
С общата работа се заели хората от настоятелството на възстановеното читалище „Съединение“ и комисията за развитие на селото. През 2003-а си изработили програма за 20-25 години напред, която всяка година допълват. За съмишленици местните привлекли хора, които са излезли от селото и тези с имоти в землището. "Открихме, че има и художници, и дърводелци, и резбари, и строители, и техници, инженери, какви ли не. Успяхме да ги приобщим и оттам тръгна", продължава Тодор Шарланджиев.
На среща с младите хора от селото, те предложили да се провеждат пленери и симпозиуми за скулптура в камък. "И така, четири години, тези каменни пластики, дървени пластики са в резултат на това. Село Кисийците се превръща в артцентър на община Трявна."
Последната изложена в селото дървопластика, наречена "Писменост", увековечила делото на Светите братя Кирил и Методий, е на ученици от гимназията за приложни изкуства в Трявна и техния учител, и е подарена на жителите на Кисийците. На един от каменните дувари е изрисуван календарът на прабългарите, а в кутия до стенописа е прибрана папка, в която е описана тази древна система.
На кръстопът в центъра каменна пластика указва посоките към трите махали в селото и родовете, произлезли от всяка от тях. Оказва се, че от калдъръма на Кисийците към света са поели наследниците на 25 от старите тревненски родове. В сърцето на селото е мястото на гайдата, изработена по време на първия симпозиум. От камък, с дървено ручило, изглежда съвсем на мястото си до дуварите, оградили къщите - някои запазени от миналото, други обновени.
От селото се разкрива гледка към Шипка и Бузлуджа. За да може местните и гостите да се любюват на Балкана, в центъра на селото е издигната тераса с пейка и маса, с показател на върховете, които се виждат насреща. И този кът е изграден с общи усилия, със задоволство отбелязва председателят на читалищното настоятелство Манол Манолов.
В селото са се заселили четири млади семейства. Новодошлите са млади семейства, обяснява читалищният председател, докато минаваме покрай една от старите къщи, която новите собственици реставрират. Отиваме към дома на най-стария жител на селото – 93-годишната баба Гана. Изкарала живота си в Кисийците, знае и помни всички местности наоколо. Посреща засмяна и предупреждава: "Хвана ли някой за слушател, да не му тенджерата на печката". "Голяма работа" баба Гана казва на задружните си съселяни, на това, че се разбират стари и млади.
Вече са се подготвили за следващия творчески пленер в края на август догодина. Предстои им да решават проблема с водоснабдяването на селото, да ремонтират читалището. Но политиката към селата трябва да се промени, иначе сме загубени, убеден е Тодор Шарланджиев:
"Ние стигнахме до извода тука в селото, че който спаси българското село, ще спаси България."
Още за живота в Кисийците слушайте в звуковия файл.
