Диана Дафова пее любимата молитва на Ганди

„Един свят в хармония“, глобалният културен проект на Диана Дафова е благословен от папа Франциск на личната им среща във Ватикана през септември 2017. Песните ѝ са неповторима амалгама от различни жанрове и култури от цял свят. Те умело преплитат модерната звучност с фолклорни, етно и ортодоксални интонации със съвременни аранжименти. Посланието в творчеството на Диана е общочовешко, с дълбока духовна насоченост. Последният ѝ авторски проект призовава за любов, мир, толерантност и световно единство в многообразието. Неотдавна тя получи признание от индийското правителство за изпълнението на любимата песен-молитва на Махатма Ганди „Добър човек“.
Сигурно и на гуджарати гласът на Диана Дафова има мощно въздействие. Научни изследвания доказват експлозивния заряд на нейните композиции и лечебните свойства на изпълненията ѝ. Особено в „Добър човек“. Тъй като много от слушателите ще искат да осмислят текста, видеото към изпълнението на Диана е със субтитри на български. Тя го предостави специално за сайта на Националното радио.

Видео със субтитри на български към песента-молитва „Добър човек“ е предоставено от Диана Дафова специално за сайта на БНР.

За Индия казват, че или се влюбваш в нея, или я намразваш от пръв поглед. Очевидно при Диана Дафова, разговорът, с която продължава, любовта е взела превес.
Родолюбивата ни рубрика „50 места от българската история отвъд България“ разкрива новина от близка Македония.
В катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица над 250 души от България и Македония заедно отбелязаха 100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки. Общителен и надарен с голямо красноречие, той е отдал живота си за утвърждаването на екзархийското дело в Струмишката епархия.
Съвместното честване се проведе по инициатива и с финансовата подкрепа на председателя на фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски и със съдействието на Български културен клуб в Скопие. Церемонията бе водена от Негово Високопреосвещенство Струмишкия митрополит Наум, който съвсем скоро бе удостоен с почетното звание „Doctor Honoris Causa“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След заупокойната литургия в памет на Герасим Струмишки, проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания при БАН представи интересни факти около неговия живот и дело.
Д-р Милен Врабевски, председател на фондация „Българска памет“, заяви: „Нашата задача тук е да направим поредна крачка към сближаване, побратимяване, за да може децата ни да се научат да живеят в обич, разбирателство и всяко едно от тях да знае, че трябва да добавя стойност към развитието на собственото си общество, независимо от коя страна на границата е. Важно е на първо място да сме човеци и чак след това да се съобразяваме с едни или други конюнктури, които както обикновено са движени основно от икономически интереси“. Д-р Милен Врабевски обяви и началото на конкурс за есе с мотивиращ награден фонд за младежите от региона на Източна Македония, който ще бъде на тема, свързана с живота на митрополит Герасим Струмишки.
Съвместното честване е поредна инициатива за установяване на ефективен добросъседски диалог и устойчиво трансгранично сътрудничество, което фондация „Българска памет“ реализира.
Според Уикипедия, която невинаги е меродавен източник, думата художник е заимствана от старославянското хѫдогъ – „опитен, сръчен“, произлизащо от готското handags – „изкусен“, производно на handus – „ръка“.
Художникът Цветан Лазаров има повече от 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Самият той признава, че по на юг от Франция не е стигал, но пък е особено ценен в северната част на Европа – в Швеция, Белгия, Дания, Холандия. Първият ми въпрос, обаче, бе за темата на предстоящата му експозиция в София. А тя е… „ребро Адамово“.
След десетки изключително успешни изложби в Швеция художникът Цветан Лазаров получава постоянна експозиция в престижната галерия Смедбин в град Хускварна. Пред Покана за пътуване той сподели наблюденията си за омаята на шведския пейзаж.
„Невидимото е нещото, което не бих могъл да нарисувам директно, но за което си мисля, докато рисувам“, споделя художникът Цветан Лазаров, чиито пътешествия на духа преобразяват незримото в реално съществуващ обект. Творбите на Цветан Лазаров са като пътуване във въображението. Колкото да ги гледа човек, винаги открива нов образ, видение, изскачащо като дяволче от кутията на фантазията.