„Когато сме си правили Конституцията - основния закон, сме решили, че определящият критерий за задължението ще бъде възрастта, на която е човек. Образованието в България на българските граждани е задължително. В момента сме приели възрастовата граница. Дали ще я сменим със степен на образование е въпрос на дискусии, но няма нищо радикално в това предложение, за съжаление“.
Възрастта е определяща в повечето конституции в Европа, припомни Донкова. Държавата е гарантирала, че до 16-ата си година децата у нас могат да се образоват безплатно. Ако едно дете стане на 18 години, а не е получило основното си образование, държавата е нарушила Конституцията, смята тя:
„Ако до 16 години една държава не знае къде е едно дете и не му е дала възможности да се учи, каквито подхождат на неговите възможности, очевидно не се е справила!“.
Донкова е на мнение, че ако основното и средното образование станат задължителни, това не е непременно гаранция, че децата, които са отпаднали от системата, ще имат по-голям шанс:
„За съжаление не, защото 18-годишният, завършил пети клас, няма да можете да го занимавате по начина, по който училището занимава с учене деца. Няма как да стане, поради което сме избрали възрастова граница за задължителното образование, а не етапна. Детството е период на израстване и човек на 10 години и човек на 18 са съвършено различни“.
„Ако не можем да се организираме да образоваме децата до 16 години в 7-класна образователна система, грешката не е в Конституцията, грешката е в нас – нещо не правим като хората“, убедена е Донкова.
Управлението на образованието, което е сериозна държавна дейност, не ни се получава добре и училищата се задушават от бюрократични процедури, категорична е Донкова.
Емил Джасим – дългогодишен учител по история - коментира, че няма данни за етническия произход на децата, които отпадат рано от училище и за ефекта на механизма за връщането им в него:
„Средно всяка година влизат 70 000 деца в първи клас, а завършват 12-и клас 50000. Това означава, че 20 000 деца някъде по пътя изпадат от системата. Когато този механизъм за връщането им беше въведен миналата учебна година, той беше въведен, първо, без някаква реална оценка на въздействието. Ако знаем, че държавата по този начин въвежда някакви сериозни мерки, тогава не мисля че имаме много основания да имаме доверие такава мярка би била успешна“.
Когато образованието стане осъзната нужда от този, който подлежи на образование, и на родителите му, няма да стои въпросът защо някои не си пращат децата на училище, убеден е преподавателят:
„Прави ми впечатление, че ГЕРБ се води дясна партия, а предлага изключително леви мерки, които включват максимално държавата в живота на индивида“.
Най-важен е критерият за качество на образованието, а не възрастта или степента, категоричен е Джасим.
