Разкодирано 9 - Репортаж на Добромир Видев за предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Който е започнал с „Правец“, работи в Силициевата долина. Димитър Лукарски е доказателството за това.
35–годишният Лукарски започнал да се занимава с компютри в зората на демокрацията. Тогава в България навлизали уиндоусите на Гейтс и епълите на Джобс. Димитър си имал и двете.
"Малки работи в живота" като това да имаш компютър още в първи клас, по онова време, определено имат значение, спомня си Димитър Лукарски. После го записали на карате, което не му харесало особено много и отказвайки се, трябвало да избере алтернативно занимание за свободното си време. В пети клас се озовал в курсове по програмиране в Двореца на децата. Тогава започва и реалното му увлечение по компютърните науки.
В университета изучава приложна математика. След това в Германия прави магистратура и защитава докторска степен. "Така започнах да комбинирам математика с програмиране, което се оказа чудесна комбинация.
Времето, в което технологиите започнали да се развиват, съвпаднало с интересите на Димитър Лукарски. През 2006-а производителността на процесорите за масова употреба започва да се подобрява заради появата на допълнителни ядра и логически елементи, казва той. Тогава смятането на работата на многото процесори съвпада с областта, в която той работи - паралелната обработка на данни.
И до днес научните му интереси са в сферата на паралелната обработка на данни. "Започнаха да навлизат многоядрените процесори, графичните видеокарти. Този клон на компютърната наука се премести от суперкомпютър центровете към персоналните системи. Към днешно време дори един мобилен телефон има осем ядра, графична видеокарта. И за да се използват ефективно, трябва да се правят по-специални, паралелни обработки върху тях. Голяма част от тези работи се свеждат и до математика."
Няма как да си представите модерния свят без математиката на ядрата - звучи доста абстрактно, усмихва се Димитър Лукарски и обяснява, всяка технология – от излизането от дома, до работата и обратно вече я използва. "Ако искаме да направим кола, самолет, дори сграда, най-често тези симулации се използват, за да се провери дали дизайнът или идеята, която сме имали, работи. В днешно време, дори човек да иска да направи един стол, може да направи симулация и да види дали той е толкова здрав, толкова гъвкав, колкото той иска." Следващата стъпка по думите на Димитър е тези стимулации да започнат да се случват в реално време.
Да работиш или не в България не е въпрос на желание, а на стечение на обстоятелствата, обяснява Димитър от офиса на фирмата, за която работи в Силициевата долина. Интереси, запознанства и възможности са го довели до мястото, където е сега. Смята, че в неговата сфера, извън България се правят "по-интересни работи, по-вълнуващи", а когато се занимава с наука, човек отива на друго място не заради парите, а заради проектите, средата и живота, който там би получил.
Бъдещето според Димитър Лукарски се очертава доста интересно – изкуствен интелект, синтетични светове, дори роботи, които правят пици, казва Лукарски. Той дава пример с пицария в Силициевата долина, в която направата на пиците е изцяло дело на роботи, без хора в кухнята. "И ще има големи революции в следващите години", прогнозира Димитър.
Историята на Димитър Лукарски и как в бъдеще роботите ще бъдат обучавани да режат домати - ще научите от звуковия файл.
