13
"Пътуването през далечни земи е културен шок, чрез който човек осмисля собствените си стереотипи и разширява кръгозора си. Това нищо друго не може да ти го даде, освен сблъсъкът с различни култури и хора", убедена е Цвети. "Това, което е нормално за една култура, е абсолютно недопустимо и ненормално за друга. Пресичането на толкова различни държави, в които всичко е уникално, беше голям шок", споделя и Цветин в първото им интервю след четиригодишно отсъствие от страната - за предаването "Преди всички".
Пътуването им започва преди близо четири години с отваряне на входната врата и вдигнат палец за късмет - в устрем към далечна Азия. Успяват да обиколят цяла Азия и тихоокеанските островни държави близо до Нова Зеландия и Австралия. Преди броени дни са се завърнали обратно, преминавайки по стъпките на прабългарите през Централна Азия.
По стъпките на прабългарите - номадските традиции и начин на живот
"Това е един теоретичен път – за произхода ни – че сме от тюркски и номадски племена. Ние не сме историци, нито археолози, а пътешественици. Минавайки от Монголия към България, решихме проектът ни да е под такъв надслов – „По стъпките на прабългарите“, като потърсим нещо интересно, свързано с историята ни. Основният мотив беше просто да пътешестваме през степите и да усетим номадския дух, номадския живот.“
„Този проект се превърна в уникално преживяване, тъй като, преминавайки по тези земи, ние се научихме да разчитаме планините, степите, пустините и да се срещнем с хора (предимно в Монголия), които продължават и до днес да живеят по абсолютно номадски начин – да яздят невероятно коне, да живеят в юрти и да са абсолютно свободни в безкрайната ширина на монголските степи.“
Опасностите по пътя са част от приключението и негов привкус
Възприемат съпровождалите ги опасности като част от приключението и негов привкус. Попадали са в много екстремни ситуации. Едно от местата, където са се чувствали най-застрашени, било Папуа Нова Гвинея, където всеки ден бил борба за оцеляване. Там пътували на автостоп. Покрай границата на Афганистан пътували през Пакистан, където също било опасно. Преминали тази отсечка от пътя с въоръжен ескорт.
Спомените им за екстремни ситуации ги връщат към опасни моменти:
„В джунглата сме били изгубени. Веднъж останахме без вода три дни. На височини от 5-6 хиляди метра се е случвало да не можем да спим поради липса на кислород. Чувстваш как животът бавно си отива от теб и трябва да предприемеш нещо. В Индонезия бяхме нападнати от разбойници през нощта, в палатката, с мачете. Цветин се справи със ситуацията подобаващо“, разказва Маги.
„Просто грабнах едно горящо дърво. Извадих нашето мачете и се разкрещях като орангутан. Разбойниците се разбягаха, започнаха да се препъват и да падат пред мен“, с усмивка споделя Цветин. „Когато човек пътува по екстремен начин, се научава да пътува с широко отворени очи и да бъде осъзнат всяка секунда. Също така развива едно особено чувство за внимание към нещата, които го заобикалят“, допълва той.
Нова година насред океана, с пиян капитан на борда
„По-миналата година на Нова година бяхме на ферибот между Папуа Нова Гвинея и остров Бугенвил, който също е територия на Папуа. На борда на кораба дори капитанът беше пиян. Ние празнувахме с един кокос и папаи. Беше много странно – на средата на Тихия океан, само с хора от различните племенни групи на Папуа. Тази Нова година ни се е запечатала като много специална.“
Цветин се сеща и за индонезийския остров Сулавеси, където са се сблъскали със странни погребални практики. „Култура, в която във високите части на острова смъртта е реално по-важна от самия живот. Семействата се разоряват, за да организират пищни погребения, в които се колят невероятно скъпи волове, мъртъвците се поставят в пещери-жилища на показ, за да охраняват и да пазят наследниците си.
Също там минали през пазар, на който освен свинско, се предлагало още кучешко месо и месо от питон.
В рамките на четиригодишната си обиколка Цветин и Маги прекосяват Турция, Иран и Близкия Изток. Живеят 6 месеца в Индия. Вървят 700 км пеша в пограничните зони на Тибет. Опознават Мианмар, Тайланд, Малайзия и Индонезия.
На ръба на експеримента - на автостоп с яхти
„Стопирахме яхти различни марини и така успяхме да обиколим уникални държави, където въобще няма туризъм заради отдалечеността им и скъпите полети – Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови, Фиджи, Микронезия“, обясняват пътешествениците. Япония, Южна Корея, Китай, Монголия и Виетнам донареждат част от пъзела.
Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Грузия и Азербайджан са част от маршрута им по обратния път към България. На влизане обратно в родината се просълзяват: „Тъй като всяка нива, всяка гора, всяко селце е имплантирано в нашия ум и ние сме направили това, което направихме, защото сме българи.“
„Пътувайте, за да разчупвате стереотипите и да видите живота, какъвто е – страните и всички чудеса на нашата планета, които са невъобразими“, препоръчва в заключение Цветин.
През януари предстои серия безплатни лекции за пътешественици и заинтригувани от тези места, както и лекция на двамата за това как да пътуваме с минимален бюджет. В плановете им влиза още монтаж на филм за Папуа Нова Гвинея и изложба.
Маги и Цветин пътуват по света от близо 20 години. На йсайта си те описват какво е всеки ден да лагеруваш в палатка на различно място.
Как се пътува на автостоп по океаните, звучи невероятно, но изглежда се случва. Маги и Цвети споделят, че е по- приятно да чуват рева на тигрите в джунглата, вместо да дишат мръсните газове. Индонезийците им се възхищават, че са от малцината пребродили и преплували индонезийските острови. За писане им е оставало само по половин час на ден, за да нахвърлят бележки, които ще послужат за пътеписи, романи и беседи. Споделят, че не знаят какво е да плащат данъци - има много по-важни неща в живота и човек трябва да бъде смел в мечтите си. От 3 години, осем месеца и пет дни следват стъпките на прабългарите. За първи път, след завръщането си в България, те дават интервю за българските медии и специално за програма Хоризонт. Магическият керван:
Цялото интервю чуйте в звуковия файл. Снимки разгледайте в галерията.
