В първата глава авторите казват: „Хайде, не ни заблуждавайте, че развитието на света е устойчиво“. После казват: „Хайде, хайде има и други начини да се преодолее този застой“, а в последната част призовават към действие: „Хайде, нека да направим нещо заедно за бъдещето“.
Първият доклад на клуба е излязъл през 1972 година със заглавие „Границите на растежа“ и е предизвикал широк отзвук. Този доклад е бил продаден в над 30 милиона екземпляра в света. Клубът има около 40 доклада за своето 50-годишно съществуване. Амбицията на сегашните членове на Римския клуб обаче е да повторят успеха на първия документ, смята Иванов. За предаването „12+3“ по „Хоризонт“ той допълни:
„Чудно е, че тези хора, които не са живели по време на социализма, нито по време на комунизма, нито са пък от Източна Европа, имат доста сериозно и критично отношение към сегашния капитализъм. Те смятат, че той се е променил много в сравнение с времената на индустриалната революция и че е дошло време сега да се сложат някакви ограничения на този изродил се капитализъм и човечеството да поеме в правилна посока. Най-фрапиращото, за мен, беше откритието, че от всеки сто долара, които се въртят в световната икономика, само два долара отиват за заплащане на стоки и услуги, а останалите са финансов капитал, предимно спекулативен. Други факти, които се излагат тук, са че от 50-те най-големи транснационални компании, 45 не произвеждат стоки и услуги - те са застрахователни и финансови организации. Оттук, по някакъв начин, се стига до преразпределяне на световното богатство и до увеличаване на и без това голямото неравенство в света. И се оказва, че най-богатият 1% от световното население и още по- възмутително - само най-богатите осем човека - сега притежават толкова богатства, колкото най-бедната половина от човечеството, взети заедно“.
Авторите правят връзка между някогашния „празен свят“ – с много богатства и малко хора на планетата и сегашния „пълен свят“:
„Отиваме към осем милиарда, а когато са се поставили основите на този капитализъм, населението на Земята е било само един милиард. Всичко това означава, че толкова много хора потребяват много ресурси. За съжаление, тези ресурси са ограничени, а на всичко отгоре не се потребяват рационално - има голямо разсипничество… Светът е препълнен от отпадъци и така наречения "човешки отпечатък" върху природата се е увеличил неимоверно. Човечеството консумира толкова ресурси и изхвърля толкова отпадъци, че са ни необходими от четири до пет планети, а ние ги нямаме“.
Авторите апелират и за ново Просвещение. Предупреждават за някой слабости и опасности, които трябва да бъдат избегнати, сред които и роботизацията. Особено актуален е и призивът за борба с климатичните промени.
