Интервю на Таня Иванова с Кирил Досков и Николай Петков
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази седмица алпинистът Кирил Досков, който емигрира от България преди 30 години, представи в София своите спомени за славните години в този спорт и за хората, които са били част от неговия път. Презентацията “45 години планини и приятели”, организирана от Банско филм фест, събра в Полския институт 4 поколения алпинисти, приятели и почитатели на Кирил Досков.
През 1974 г., на 16-годишна възраст, той изкатерва първия си маршрут по алпийски способ на Витоша, Комините. Следват 10 години активно катерене - в България и чужбина, което го подготвя за Еверест. На 9 май 1984 г., в рамките на националната експедиция, Кирил Досков и Николай Петков изкачват най-високия връх на планетата по Западния гребен, т.нар. Жесток път, като разстоянието от щурмовия лагер (на 8120 м) до горе (8848 м) преодоляват за едва 6 ч. и 10 мин. После слизат от юг и по този начин правят пълен траверс на масива, наречен по-късно „Българския траверс”. На връщане дори спасяват от сигурна смърт Методи Савов, като му подават кислород и го свалят към Базовия лагер.
В България момчетата от националната експедиция са посрещнати като герои.
"Не толкова славата, на мен специално ми повлия фактът, че съм успял да постигна нещо в една определена област, което ми даде вътрешна увереност, че мога да направя нещо и в друга област... Успех, който ти дава база да предприемаш неща, без да имаш страхове или колебания" - казва Досков.
Още същата година, след Еверест той и Николай Петков правят скоростно изкачване на Американската диретисима на Пти Дрю в Алпите.
За приятелството си с Досков Николай Петков споделя:
"Заедно изживяхме доста интересни неща, а когато хората изживяват нещо заедно, обикновено се сприятеляват. С Кирил нещата са винаги много екстремни. Повечето неща, които съм правил с него, са били някакъв вид спортно постижение... Приемаме, че трябва да се движим бързо и че трябва да преминем през някаква граница, която ни отделя от комфорта, а това във всеки спорт е най-важното - трябва да е отделено от комфорта, иначе не е постижение".
В края на 80-те, когато набира скорост в алпинизма, Кирил Досков емигрира в Германия, за да продължи образованието си там. Завършва геология и докато прави магистратурата си в Ерланген, Франкенюра - меката на скалното катерене в Германия, тренира с легендите Волфганг Гюлих и Курт Алберт*.
Днес Кирил Досков живее и работи във Франция. Спортува предимно, за да поддържа добро здраве, като от време на време се връща към катеренето. Последният път, когато е бил на скала, е било по време на миналогодишното издание на Банско филм фест, на Изворите.
Казва, че в момента българското катерене се развива много добре, а що се отнася до чистия алпинизъм - липсва малко ниво, по много причини.
Интервю с Кирил Досков и Николай Петков чуйте в звуковия файл.
----
* Волфганг Гюлих (1960-1992 г.) прокарва първите маршрути в света от категориите 8b (“Kanal Im Rücken”, 1984 г.), 8b+ (“Punks In The Gym”, 1985 г.), 8c (“Wall street”, 1987 г.) и 9a (“Action Directe”, 1991 г.).
За да се подготви за “Action Directe" 9а, по който има няколко динамични прихващания с малки дупки за един-два пръста, изобретява т. нар. campus board, станал по-късно популярен по цял свят, и създава специална тренировъчна програма.
Изкатерва премиерно маршрути в Каракорум, Пакистан и в Патагония. Катери соло и фрий в Йосемити. Дубльор е на Силвестър Сталоун във филма “Катерачът”. На 29 август 1992 г. претърпява автомобилна катастрофа в Германия и два дни по-късно почива в болница.
Курт Алберт (1954-2010 г.) от учител по физика и математика в даден момент от живота си става един от пионерите в свободното катерене. В началото на 70-те години на ХХ век създава нов стил, в който въжетата и осигуровките служат само за сигурност, но не и в помощ на катерача. Прокарва маршрути по 100 от най-големите стени в света, сред които Гранд Жорас и Северната стена на Айгер. Неговото свободно катерене набира популярност не само в Германия, но и по света. Рисува червени точки по маршрути, преминати от него свободно и така полага основите на стила "ред пойнт". На 26 септември 2010 г. пада от 18 метра височиа от виа ферата по време на снимки в Германия. Почива два дни по-късно в болница.
6
