От 2012 г. няма съществена промяна в резултатите за България в доклада на „Трансперънси интернешънъл“, последният от който ни поставя на последно място в ЕС по възприятието за корупция. Там където сме се установили, там си стоим, коментира днес пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация "Прозрачност без граници“.
“Няма движение на този фронт… Устойчиви сме в класацията, но може би за това допринася и липсата на ясна посока в реформите, които се правят и то не само реформите на полето на антикорупцията. Приличаме на човек, който се лута в една стая и така и не може да намери изхода, защото непрекъснато прави по една крачка ту в едната, ту в другата посока“, каза той в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.
„Имаме една права линия, която в медицината обикновено говори за смърт на пациента“, каза Славов.
Според него практиката на управляващите за неглижират до голяма степен този индекс за възприятие на корупцията е сравнително успешна, като се говори, че индексът е субективен.
„Но това възприятие за корупцията е функция от няколко изследвания за България – те са 10. И са на авторитетни институции, като Световната банка, „Фрийдъм хаус“, „Глобал инсайт“, Институт за управление и развитие… Индексът е базиран на много сериозни изследвания, основаващ се на теренни изследвания, така и на възприятието на определени изследователи в икономическата, политическата сфера“, обясни Славов.
„Много сериозно трябва да бягаме от разбирането за субективизъм, защото това е част от начина да се неглижира проблемът и той да бъде заметен в ъгъла“, каза той.
„Бих акцентирал върху начина, по който се управляват обществените поръчки. Не е възможно да се излезе извън законовата рамка и те да бъдат спирани, пускани … чрез силата на телефонното право“, посочи Славов.
Според него лутането в една или друга посока много ясно се вижда по законодателството.
„Променяме закони по 6-7, дори 14 пъти в рамките на една година. Само т.нар. антикорупционен закон е изменян 6 пъти за по-малко от година. Това не може да бъде израз на устойчива политика“, каза Славов.
Той отбеляза, че с акт на Министерския съвет е Била извадена огромна категория от лица, подлежащи на проверка на имущественото състояние – общинските съветници.
Говорейки за връзката между индекса за възприятие на корупцията и икономически показатели, Славов каза, че е установена корелация, при която промяна с едно място означава 1% изменение на дохода или 4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Което за 2018 г. при 105 млрд. лв. БВП и едно място надолу в класацията, означава 4,2 млрд. лв. падане на БВП.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
