Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Концертът на оперната дива Анджела Георгиу – една сбъдната мечта

Анджела Георгиу

„Аз съм Каста дива” каза Анджела Георгиу в ексклузивно интервю на Ирена Гъделева за предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива” в навечерието на първия си концерт в България – в зала 1 на НДК тази вечер в партньорство със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров.

Чувствате ли се специална като част от това своеобразно затворено общество на големите певици на нашето време, които могат не просто да изпълнят арията „Каста дива“, но и да усетят тръпката от това, че живеят като богоизбрани? 

"Чувствам се преди всичко по-отговорна. Разбира се, аз усещам реакцията на хората, на моята публика, също и на моите колеги – виждам понякога, че съм различна, те ме карат да се чувствам специална. Аз не съм лицемерка – аз знам много добре коя съм, разбира се. Моята най-важна задача е не да заблуждавам някого, а да карам хората да мечтаят заедно с мен. Защото животът като цяло, и особено през последните 15 години, е все по-труден и аз го виждам. Хората имат нужда от нас, артистите, и имат нужда от искреност. Така че аз винаги се старая на първо място да бъда откровена пред себе си – да не посягам към репертоар, който не е подходящ за мен и да карам хората да страдат, слушайки ме. Ако се чувствам добре – излизам на сцената, ако не – отказвам участието. Понякога хората не са доволни от това, но аз предпочитам да не се подлагам на това – публиката да страда от моето изпълнение и да е разочарована. По тази причина аз винаги много, много внимавам за гласа си. Моят глас е моята професия – той е част от моето тяло и винаги се стремя да не прекалявам – да не говоря твърде много, да не плача много, макар че съм преживяла много трагедии и трудности в живота си. Но в крайна сметка аз се старая да бъда себе си, да бъда оригинална и да правя хората щастливи."

Споменавате личните си трагедии – може ли артистът по някакъв начин да превърне тези свои преживявания в свои оръжия, да се възползва от опита си и това да му помогне в превъплъщенията?
"Да изградиш международна кариера и да се задържиш на същите позиции като мен – да започнеш от върха и да останеш там – това е най-трудното нещо. През целия си живот, пък и в историята на музиката, виждам много певци с кратки кариери – стават големи звезди, но творческия им път е кратък поради много причини. На първо място, защото избират грешен репертоар и защото казват твърде често „да“.
В моята кариера аз съм казвала повече пъти „не“, отколкото „да“. Отказвала съм двойно и тройно повече, отколкото съм приемала да пея на сцена. Когато си добър и известен, ти си желан през цялото време. Но ти сам отсъждаш – кога и колко можеш да пееш и докъде достига твоя предел. Много е важно да приемеш, че имаш предел."

Артистът работи винаги на сцена, винаги в роля - как успявате да се освободите и да се върнете към нормалността – да бъдете мил и земен човек?
"Понякога е лесно, понякога – трудно. Зависи от момента. Но всъщност за мен е по-трудно в емоционален план, не толкова вокално. След спектакъл аз никога не съм уморена. Мога веднага да направя всичко отново. И адреналинът си казва думата. Допреди две години никога не ми се беше случвало да си лягам след спектакъл. Всички мои нощи след участия бяха „бели нощи“. Затова имам нужда от поне 2-3 дни между представленията, за да имам време да се наспя. Защото сънят и мълчанието са най-доброто лекарство за гласа. Но, разбира се, има хора, които не са щастливи, когато отказвам участия и не пея чак толкова често. Но много съжалявам! Предпочитам да имам това сценично дълголетие и да мога все още да пея всичко, което съм пяла на 20, отколкото да се претоварвам. Никой не може да излезе да пее на моето място."

А как Ви въздейства любовта на публиката? Казвате в едно интервю, че „имате нужда от аплодисменти, както хората – от вода“. Важен ли е за Вас този обмен на енергия?
"Да, затова аз никога в живота си не съм имала от онзи италиански тип публика, хора, които са недоволни от мизансцена и освиркват или викат „бууу“. Аз съм много против това. Ако някой ден чуя „буу“, аз ще напусна сцената веднага. Не, наистина, същото е като агресията по улиците. Аз излизам на сцената, за да покажа най-доброто, не да ви се подигравам. Ако някой ми се подиграва пред всички – това е обида. Освиркването на артистите е обида. Веднага бих се обърнала към адвоката си. Не съм съгласна с такова отношение. Артистът е на сцената, за да опита да даде всичко от себе си. Ако не ви харесва – свободни сте да напуснете залата. И по-тихо, ако може! Но признавам, че аз съм много разглезена като певица в това отношение. Реакцията на публиката към мен винаги е фантастична! Все едно ми дават първа награда. Подарък. Само човек, който е на сцената и получава такива реакции може наистина да разбере какво имам предвид. Трябва да го почувстваш с кожата си. Това е най-съвършеното усещане!"

Чуйте в звуковите файлове ексклузивното интервю на Ирена Гъделева с Анджела Георгиу и споделеното от маестро Найден Тодоров в интервю на Росица Кавалджиева.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна