В течение на хилядолетия хората се научават не само да възпроизвеждат цветовете на природата, но и да създават собствени творби, в които багрите се съчетават по тяхна воля, носят послания, изразяват чувствата и идеите им. Една от човешките дейности, най-пряко свързани с цветовете, е изобразителното изкуство. Там ролята на цветовете се променя с времето и според културата на конкретните общества. Усвояването на цветната палитра от човека също не става изведнъж. В традиционните общества символният характер на цветовете е част от начините да се регулират отношенията и да се спазва йерархията между хората. В нашата народна традиция се знае – булото на невестата е червено като мъжкия пояс, младите момичета не носят накити и богато украсени дрехи и т.н. – редът се утвърждава чрез ритуалите и се предава от поколение на поколение. Колоритът в изкуството в определена епоха зависи и от нещо съвсем прозаично - напредъка в добиването на багрила. Европейският Ренесанс е забележителен в това отношение. Изборът на цвят за дадена творба – религиозна или светска, нерядко е зависел от финансовите възможности на поръчителя и е свидетелствал за благосъстоянието му. Значенията, влагани в един или друг цвят, не могат да бъдат еднозначно тълкувани и поради ред други причини. Душевният мир на художника, професионалната му зрелост, моментното настроение, дори здравето му също може да определя палитрата на творбите. Макар че цветовете и днес не губят символното си значение, те са най-вече избор на артиста. Сложния ритъм на колорита в изобразителното изкуство от древността до днес проследяват доц. Валентина Ганева–Маразова и доц. Димитър Добревски.
