Сложно разпределение на силите в новия Европарламент след изборите и трудно постигане на консенсус по европейските политики, това прогнозира пред БНР Щефан Фюле, бивш еврокомисар по разширяването във втория мандат на комисията на Барозу. Според него на тези избори, със силата на аргумента, популизмът трябва да бъде победен не само на национално, но и на европейско ниво.
В интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ Фюле изрази очакване профилът на новата Европейска комисия да е по-малко политически, което би допринесло тя да бъде обективна и безпристрастна.
Чешкият политик е оптимист за бъдещето на Европа. Според него „най-важното е дали ще бъдем в състояние да делегираме на точните хора в Брюксел и Страсбург вземането на решение за бъдещето на Европа, както и на България, защото това са две взаимосвързани задачи“.
„Знам, че много хора ще кажат, че това е много обобщаващо, че няма достатъчно конкретика, но всъщност точно за това става дума: дали ще дам гласа си на кандидат, за когото знам, че ще бъде активен, или ще остана вкъщи и ще позволя на хора, с които дори не съм на едно мнение, да решават моето бъдеще. Най-важната крачка ще бъде направена, когато хората разберат, че изпращаме евродепутатите не в другия край на планетата, а в институция на Европейския съюз“.
Разочарова ли Ви възходът на популизма и не е ли той последствие от факта, че европейският проект се развива в грешна посока?
Разколебан съм дали е така. Мисля, че Евросъюзът се бори с много трудности. Ясно е, че европейският проект е в процес на реформиране, защото никой не казва, това е точно Съюзът, който искаме да имаме през следващите 20 или 40 години. Изграждаме го стъпка по стъпка. Логично е в този процес да има не само единомислещи, но и критици. По-важното е, че в страните членки, предполагам това се отнася и за България, върви дискусия между хората, които подкрепят Евросъюза, и тези, които са националисти, полулисти. В много части на Евросъюза печелят аргументите на проевропейските сили. Важно е да следваме тази процедура и когато става дума за европейски избори. Важно е популизмът да бъде победен не само на национално ниво, но и на европейско ниво. Иначе винаги ще има някой, според когото решенията, вземани в Европарламента в Брюксел и в Страсбург, ще имат по-голяма тежест, отколкото решенията на националните парламенти, заради част от суверенитета, делегиран на европейските институции.
Как новият Европейски парламент и следващата Европейска комисия ще променят Европа и притеснява ли Ви бъдещият им състав?
Това е въпрос за милиони евро. Би трябвало да имам кристална топка, за да ви дам отговора, който търсите. Отговорът е – не знам, защото вероятно ще има разлика между това, което ще имаме, и това, което ми се иска. Ясно е, че разпределението на силите в новия Европарламент ще бъде много по-сложно. Това означава, че ще има по-голяма необходимост от дискусии и дебати, от компромиси и консенсус по политиките. Що се отнася до Еврокомисията, надявам се в следващия си мандат профилът ѝ да бъде по-малко политически, а не повече. Това би означавало тя да бъде по-обективна и безпристрастна. Не знам колко значение отдават на този аспект на Комисията в страни като България или Чешката република, но той е изключително важен за защитата на европейските договори не само в малките, но и в големите страни-членки.
В дебата за ЕС ще отиде ли на заден план разширяването на ЕС към Западните Балкани и беше ли грешка Комисията на Юнкер да поставя 2025 г. като перспектива?
Беше грешка. Силно вярвам, че разширяването е процес, при който страните-кандидатки се оценяват по заслугите им. Преговори, отварянето на глави, поставянето на задачи и при резултати – отиване на предни позиции. Не смятам, че този вид социално инженерство, като поставянето на времеви линии, ще помогне. Не беше ползотворно, когато в началото на мандата си председателят на Еврокомисията каза, че няма да има разширяване по време на мандата му. Не беше добре и когато преди няколко месеца отново напомни, че това няма да се случи дори и при следващата Комисия. Подобно послание към лидерите от региона е ясно: както и да се стараете да приближите страната си към ЕС, това няма да мине. Това не помага за напредъка на процеса. Това е урокът, който научихме от примера със София, Прага и още 9 други столици, приети преди България и Румъния.
Това важно ли е за стабилността на региона?
Има разлика между европейска перспектива и поставянето на целева дата, която отдалечава процеса от принципите за оценка според постигнатото и придвижване по-близо до Евросъюза по-рано от срока. Какво мислите ще се случи през 2025 година? Годината идва, пригответе се, влизате. Не, ще бъдат валидни същите правила за транспониране на европейското законодателство и те ще трябва да почакат още, докато си свършат работата.
Но европейската перспектива допринесе за решаване на спора между Скопие и Атина?
Аз не бих могъл да добавя повече. Вие сте права да отбележите, че перспективата за членство спомогна за намирането на формула за решаването на изключително сложен двустранен и регионален спор. Но европейската перспектива не може да се отнася само до времеви линии. Тя е въпрос на задължението на страните-кандидатки да си свършат работата и задължението на евроинституции да помогнат на тези кандидатки в процеса.
Но има политици, които казват, че само европейската перспектива може да спре руското влияние.
Ние сме страна членка на ЕС и пак усещаме влияние от Русия. Не виждам логическа връзка. Логиката е, че когато имаш тази перспектива и още повече – членството в ЕС, това те прави по-силен. Когато страната се присъедини към ЕС, капацитетът ѝ се повишава, засилва се способността ѝ да удържа това влияние, независимо откъде идва – от Русия или от друга страна.
Русия играе груба игра, тя им своя интерес, който е различен от този на Евросъюза. Колкото сме по-слаби в отстояването на своя, толкова по-силни са руснаците. Но това е едната част от картината. Разбира се, че проблемите между Брюксел и Москва са важни и никой няма да ги игнорира.
ЕС няма да се откаже от позицията за Украйна, но в същото време трябва да видим как да обединим усилията си и да се борим с общите предизвикателства, които се отразяват негативно и върху двете страни. Аз съм оптимист за това.
Ще има ли европейски ренесанс?
Оптимист съм и вярвам в Европа. Вярвам в огромния потенциал на европейския проект. Дали ще го наречем ренесанс или с друго име, за мен няма значение. За мен е важно, че политиците и обикновените избиратели участват в дебата на национално и европейско ниво за това как виждат ЕС през следващите десет години.Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
