„Искаме да разберем причините да не се отрази обществената воля на толкова много хора. Ние трябва да продължим да отстояваме исканията си. 51 000 граждани са дали личните си данни, подписвайки се под искането за забрана на добива на ценни кожи. Ние не искаме в момента да го гласуват „за“, а просто да го внесат. Това е първата крачка за промяната“. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Петя Алтимирска, председател на Националната гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи.
Изслушване на представители на Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи е насрочено в дневния ред на редовното заседание на парламентарната Комисия по земеделието и храните. Изслушването беше поискано от Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива, за да бъде представено на вниманието на депутатите предложение на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), което има за цел да въведе забрана за отглеждане, развъждане и умъртвяване на животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България. По-специално, проектът е насочен към закриване на ферми за добив на ценни кожи (норки, лисици, чинчили), в които животните се отглеждат единствено за целите на кожухарската индустрия, без да се използва месото им за консумация от хората.
Темата не е чужда на Комисията по земеделие и храни. След като на 22 юни миналата година - след засилен обществен интерес - в Народното събрание беше внесена Националната гражданска инициатива с подкрепата на над 51 000 граждани, депутатите от тази и още две парламентарни комисии се запознаха с информацията и мотивите за исканата забрана. Въпреки че почти единодушно инициативата бе подкрепена и приета на комисиите, нито един депутат до момента не е внесъл предложението за разглеждане и гласуване в Народното събрание.
На изслушването се очаква да се представи отново предложението на законопроекта с малки промени, както и мотивите към него. Очаква се също да се потърси съдействието на народните представители за внасянето му.
От Инициативния комитет споделят, че отварянето на ЗВД по (гласуваните миналата седмица на първо четене) промени за увеличаване на глобите за стопани на кучета без поводи и намордници е добър повод да се разгледат и измененията на текстовете, водещи до забрана на фермите за кожи, които да се обсъдят и гласуват едновременно с промените за глобите за кучешките стопани. Тази стъпка би била възможност за компенсиране на бездействието на институциите, което е довело до забавяне на забраната с повече от година и е причина да бъде убито още едно поколение от стотици хиляди животни в България само за мода и суета, споделят още от Инициативния комитет.
„Кореспонденцията с институциите ни показва, че нашето искане се отразява. Имаме предложение от зам.-министъра на земеделието текстът ни да бъде включен в нов проект за промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Но не се дава срок, това е притеснително. Искаме индивидуално този законопроект да бъде внесен, а не да е част от други десетки текстове“, подчерта още Алтимирска.
У нас има две ферми за кожи, в тях работят общо около 50 души. Норките са основните животни, които се отглеждат за кожи, като през миналата година са убити 130 000 за палта и аксесоари.
„У нас производството се увеличава, за разлика от другите страни. Над 75% от българите не одобряват убиването на животни само за мода, а тези животни не се ползват за друго“, допълни още Петя Алтимирска.
Интервюто с Петя Алтимирска можете да чуете в звуковия файл.
