Със средствата ще бъде изготвен план за консервиране на монумента за бъдещите поколения.
Германски специалисти и местни експерти ще създадат информационен модел на сградата - онлайн платформа, която ще включва лазерно сканиране, архивни материали и други елементи, които ще помогнат за споделяне на информация при вземането на решения за паметника. Идеята е да се направи детайлно проучване на състоянието на сградата. Проучването ще продължи една година.
"Трябва да се направи едно много задълбочено изследване и проучване на това физическо състояние. Това, както времето и фактът, че толкова години не е поддържана, са причинили на нея щети", обясни в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" архитект Анна Неврокопска.
"Фактически това може би е парадокс, но сградата е сред произведенията на българската архитектура, които са най-известни в момента. Това се дължи на много фактори, разбира се", допълни тя.
Има много причини една сграда да стигне до състоянието, в което е паметникът на Бузлуджа в момента, смята арх. Неврокопска.
"С развитието на едно общество сградите, които са построени, за да удовлетворяват някакви функции, които към времето, когато тази сграда е строена, са били нещо необходимо, с развитието на обществото тези функции отпадат и, съответно, след отпадането на функцията на една сграда, ако обществото не прецени, че тази сграда може да се използва за нещо друго, тя бавно и постепенно умира."
Парите, отпуснати от фондация "Гети", ще се използват за проект за консервация, потвърди Анна Неврокопска. "Да се прецени до каква степен сградата може да се преустрои, за да бъде използвана за нещо друго."
"Всъщност ние искаме да минем отвъд това и наистина гледаме на тази сграда като на потенциал, който може да се използва за развитието на региона, на местната икономика, на развитието на творчески индустрии."
Архитект Анна Неврокопска коментира още, че хората, които ще подготвят проект за консервация на паметника на Бузлуджа, се опитват да бъдат визионери, да погледнат в бъдещето и да намерят смисъл в това, което правят и в това, което ще оставят след време.
"Гледната точка, от която стоим ние, архитектите, които се занимаваме с опазване е, че бъдещите поколения трябва да имат възможност да се докоснат чисто физически до тази история, която след време ще бъде за тях толкова далечна и толкова чужда."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
