Кое е мястото, за което казват, че европейците най-късно посрещат изгрева и най-късно изпращат залеза? Какво е да пиеш зелено вино, докато си в жълт басейн? Разказват ни Крум и Бистра Божикови - брат и сестра, които наскоро се върнаха от Азорските острови - най-отдалечената населена част на Европа на запад.
Той е географ и учител, а тя се занимава с маркетинг. Обикновено пътуват заедно. И този път мястото съвпада, но с две седмици разлика между пътуванията на двамата. Бистра изпреварва Крум.
„Аз първа си намерих Азорските острови“, горда е сестрата. „От една снимка с жълт басейн и ботаническа градина. Тогава казах на Крум: "Знаеш ли, че съществуват Азорските острови и са част от Португалия?“
Като географ Крум никак не е изненадан, дори вече има билети точно за там. Двете пътешествия са различни. Бистра организира нещата до последния детайл, докато програмата на Крум е по-свободна.
„Има туристи, които предпочитат да пътуват с автобус, който да ги стовари на едно място за половин час и те да обикалят. Докато ние със сестра ми предпочитаме сами да откриваме непознати за повечето хора места“, обяснява братът пътешественик.
Екзотиката на Азорските острови ни връща отново към жълтия басейн. Този път Бистра го вижда не на картичка, а на живо.
„Ботаническата градина с жълтия басейн се казва Тера Ностра. Освен видове от цял свят, там има и един огромен жълт басейн. Цветът се дължи на съдържанието на желязо във водата. Два часа минаваш през всякакви местности - палми, бамбукови гори, иглолистни гори, различни видове рози от цял свят. Накрая, след като си обиколил два часа, влизаш в жълтия басейн, който също е много стар, но пък е аристократичен“.
Крум гледа Азорските острови през очите на науката
„Бяхме с двама приятели, които са геолози. Островът е вулканичен и има всякакви вулканични и магмени скали. Това са неща, които няма да направят впечатление на обикновения човек.
Природата и различните ландшафти са страшно интересни, защото знам как са се развили, как са възникнали. Сравнявам ги с тези в България и където съм пътувал. Така че за мен всичко е много интересно“.
След като пообиколиш по хубавите, гладки пътища, разгледаш ботаническата градина и се цопнеш в жълтия басейн, по някое време огладняваш, няма как... Чудим се какво ли ядат на Азорските острови?
„Най-известното местно ястие се нарича козидо. Приготвя се в големи казани, които ги пълнят с три вида месо и различни зеленчуци. Заравят ги в горещата вулканична почва. Седят там 8-9 часа. След това ги вадят и ястието се сервира в местните заведения. Пробвах го и беше доста вкусно“, спомня си Крум.
С морски обитатели в чинията са свързани кулинарните преживявания на Бистра на Азорите: „Ядохме октопод, варен с картофи. Огромна порция, сигурно беше около 1 килограм. Двама човека ядохме, но така и не успяхме да го изядем всичкия. Има много морска храна на Азорите“.
На цвят като мента с мастика, на вкус като вино. Що е то?
На Азорите открихме зеленото вино, разказва Бистра. От почвата, която е вулканична, и от специфичния въздух, който идва от океана, гроздето има уникален вкус, виното от него има зеленикав оттенък.
Казват му „виньо верде“, допълва Крум. „Все едно да разредите мента с мастика, такъв е цветът“.
Още истории от странстванията на Бистра и Крум на Азорските острови, но и на други места по света и у нас - чуйте в звуковия файл.
