През 313 г. император Константин Велики наложил Миланския едикт на толерантността, с който признал християнството за равноправна религия в Римската империя. Започнали градежи в прослава на християнския Бог, ала по великолепие и красота никой храм не достигнал епископската църква във Филипопол.
Недалеч от католическата църква “Св. Лудвиг” и централния площад в Пловдив (древния Филипопол) лежат останките на най-голямата раннохристиянска базилика по нашите земи. Руините й са открити случайно през 80-те г. на миналия век, при строеж на булевард, който трябвало да пресича храма. След находката маршрутът му е отклонен, а обектът си остава непроучен до 2014 г., когато фондация “Америка за България” решава да финансира цялостното разкриване на базиликата.
Епископската базилика е построена в средата на IV век и това е един от първите и най-големи християнски храмове в тази част на Европа – разказва арх. Николай Трайков. – Тя е епископска, защото намерихме дарителския надпис на епископа за направата на част от нейните мозайки. Базиликата се състои от три кораба - южен, наос /вътрешна част – б.а./ и северен, размерите й достигат до 100 м. дължина и около 40 м. ширина заедно с атрия /атриум, вътрешно дворно пространство/. Нейната уникалност е в това, че имаме два пласта мозайки с обща площ 2000 кв. м., които са изградени един върху друг, вероятно с дистанция във времето от 50 години, добавя арх. Трайков.
Мозайките са повлиявани най-вече от артистичните течения в близкия Константинопол и в източните части на Римската империя, но се отличават и със свой почерк. Най-разпространената техника, която доминира в базиликата, е опус тесалатум – малки разноцветни камъчета във формата на кубчета се подреждат върху влажен хоросан.
Мозайките в първия пласт са в четири цвята – бяло, черно, охра и червено. Те изобразяват геометрични фигури и кръстове. А във втория вече говорят с езика на символите. Например, десетки видове птици олицетворяват Райската градина, безсмъртието на душата и задгробния живот.
Една от най-значителните композиции е разположена пред централния вход на базиликата и представлява разкошен паун с разперена опашка и медальони на птици около него.
Освен мозайките – най-богати и многобройни по нашите земи, са открити изключителни добре изработени архитектурни елементи, като колони, капители, чешма в двора на базиликата.
Имаме намерени и два надписа – продължава архитектът. – Едната стела /плоча с надписи/ съдържа имена на хора, участвали в управлението на града. А “Дионисиевата стела” е една от най-значимите и най-добре запазените от това време в Пловдив и в района. Дълга е 2,20 м. и широка повече от метър. Надписът й изразява благодарността към императора на 45 граждани на Филипопол - членове на култа към Дионисий, че ги е избавил от готите, които нападнали града.
В края на VI – началото на VII в. базиликата започва да запада. Вероятно градът е сполетян от земетресение, което поврежда първия пласт мозайки, нападнат е и от нашественици.
Има намерен фрагмент от средновековна фреска, затова се предполага, че през Средновековието на мястото на базиликата се е издигала малка църква – разказва още арх. Николай Трайков. – За съжаление, от този храм не е останало нищо друго. Иначе тук е открит и некропол, в който в същия исторически период са погребани над 200 християни.
Последните свидетелства за храма датират от XIV век, преди той окончателно да изпадне в забвение.
Епископската базилика на Филипопол ще бъде открита официално през октомври. Тя ще бъде превърната в голям културен център и в него реставрираните мозайки ще бъдат разположени на две нива.
Експозицията пък ще бъде разделена на 26 тематични зони, които ще разказват цялата история пласт по пласт – с помощта и на виртуалната реалност. По този начин, когато застанете в съвременната сграда на определено място, ще можете да видите как е изглеждало то в античната базилика, добавя архитектът.
Снимки: plovdivmosaics.org
