За прецизната диагностика преди началото на лечението
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В рамките на Световния месец за борба с рака на гърдата - месец октомври, освен на диагностиката и значението на профилактиката, в "Часът на здравето" обръщаме внимание и на лечението на коварното заболяване. Всяка година близо 4000 българки заболяват от рак на гърдата, 1100 от тях умират. Това прави карцинома на млечната жлеза най-често разпространеното онкологично заболяване при жените. Когато се открие навреме, обаче, ракът е лечим в 97% от случаите, твърдят специалистите. За начините за лечение, за значението на химиотерапията и съвременните оперативни техники, които позволяват запазване на гърдата или пълна реконструкция, разговаряхме с хирурга доц. д-р Свилен Маслянков от Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Александровска“:
"Диагнозата е много травмираща. За съжаление в България една от 12-13 жени ще се разболее в живота си - около 4000 хиляди жени годишно се разболяват. На фона на тази голяма честота на заболяването, ние трябва да бъдем абсолютно адекватни в методите на лечение. Аз съм от категорията хирурзи, които се опитват да въведат нов подход в лечението, като задължително трябва да изпълняваме тройното правило при диагностиката - освен физикален преглед и образно изследване, задължително трябва да имаме предварителна биопсия, с която да имаме пълна хистологична характеристика на заболяването, неговата прогноза. Трябва да оценим прогестерон, естроген и HER-рецептора и да направим адекватна оценка, защото понякога дори много малките тумори са агресивни. Дори в много ранен стадии може да се наложи да се започне лечение с химиотерапия".
Химиотерапията променя прогнозата за пациентите
Специалистът посочи, че много жени се плашат от тази терапия, но по думите му, това не е толкова "страшен" метод. От една страна с нея се лекуват потенциални метастази, които няма как да бъдат "хванати" с изследване - ако те са в костния мозък, в черния или белия дроб, може след месеци или години да се активират. А при проявата им вече може да бъде късно за лечение. Дори и пациентки във втори и трети стадии на заболяването задължително трябва да започнат лечение с химиотерапия преди операцията: "Едни по-големи тумори, от порядъка на 3-4 см, ако някои колеги биопсират и докажат, че е карцином, направо ще отстранят, но с цялата гърда. Ако направим обаче една дебелоиглена биопсия, докажем прогностично какъв е туморът и сложим пациентката на химиотерапия, ще намалим обема на тумора и пациентката ще бъде подходяща за органосъхраняваща операция... Дори да се вземе решение да се отстрани цялата млечна жлеза, има възможност това да се направи органопластично с някоя от техниките за запазване на кожата и ареоло-мамиларния комплекс и по време на операцията да се сложи протеза, като по този начин запазваме контура на тялото и дори може да се премахне необходимостта от лъчетерапия".
В Центъра за ранна диагностика и лечение на онкологични заболявания се прилага генетично тестване за предразположеност към рак на гърдата, а в Клиниката по хирургия се прилага интраоперативна лъчетерапия при пациентки с ранен карцином на млечната жлеза. Според доц. Маслянков трябва да се мисли в посока държавата да помага със заплащането на консумативите и протезите при тези операции. Слагането на имплант обикновено става при премахване на цялата гърда
т.е. на цялата жлезиста структура. Това изисква при операцията да се запази кожата и ареоло-мамиларния комплекс и гърдата да се конструира така, че да остане симетрична с другата. По-добре е оценка за поставянето на протезата да се направи предварително, обясни специалистът. Той посочи, че в над 80 процента от операциите, които е извършил, е постигнал съхраняване на гърдата:
"Концепцията да се постави имплант при т. нар. подкожна мастектомия е свързана с това, че би могло така да се направи операцията от самото начало, че да се спести на жената лъчетерапията. Има и протези, които се слагат с идеята, че ще има лъчетерапия. Те са по-малки, но имат контейнер, които се раздува допълнително с физиологичен разтвор след приключване на лъчетерапията, като се търси симетрия между двете гърди".
Доц. д-р Свилен Маслянков за генетичните изследвания за риск от развитие на тумори и превантивната хирургия
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Още за оперативните техники, за съвременните схващания за терапевтичната стойност на премахването на близките лимфни възли, за значението на прецизната диагностика, както и за превантивната хирургия при риск от развитие на рак - чуйте в разговора с доц. д-р Свилен Маслянков!
"Едни по-големи тумори, от порядъка на 3-4 см, ако някои колеги биопсират и докажат, че е карцином, направо ще отстранят, но с цялата гърда. Ако направим обаче една дебелоиглена биопсия, докажем прогностично какъв е туморът и сложим пациентката на химиотерапия, ще намалим обема на тумора и пациентката ще бъде подходяща за органосъхраняваща операция... Дори да се вземе решение да се отстрани цялата млечна жлеза, има възможност това да се направи органопластично с някоя от техниките за запазване на кожата и ареоло-мамиларния комплекс и по време на операцията да се сложи протеза, като по този начин запазваме контура на тялото и дори може да се премахне необходимостта от лъчетерапия". 
