Канонизираният за светец, обявен и за равноапостолен, Константин Велики се смята за основател на Църквата ни.
Съдбата на Константин обаче не е популярна, а тя е удивителна и поучителна. Причината е, че каноничният му профил, който е изваян през столетията, е най-вече в полза на християнската доктрина, за сметка на истинския му характер и историческо величие.
Написаното в негова памет невинаги е прочетено правилно, като освен неразбиране, има и тенденциозност. Най-интересното в „случая Константин“ е, че българските апокрифи и фолклор са много по-обективни, но не достатъчно изследвани. А е достатъчно да поискаме и ще научим редица неща от тях.
Това е сторил журналистът Петко Атанасов, който е и сценарист, продуцент, публицист и издател. Завършил е българска филология и втора специалност философия в Софийския университет. Съставител е на книги като „Отче наш“, „Богоизбраните българи“ и „Вяра и мяра или Българското тайнство“.
В предаването участват и проф. Добрин Денев, и историкът Александър Мошев.
