Eмисия новини
от 21.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Невидими ли са хората с увреждания

Стигма има, работодателите се страхуват, но има и добри примери

Празник във Велико Търново събра хора с увреждания и техни съмишленици.
Снимка: Здравка Маслянкова

Хората с увреждания не са невидими и имат право на реализация. Това се опитват да доказват социалните работници във Велико Търново от Общински център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания. 

За 10 години през Центъра са минали над 200 души, а някои от тях са успели да си намерят работа или да създадат свой малък бизнес. Въпреки това работодателите все още се страхуват да наемат хора с увреждания, има проблеми с телк решенията, а социалните предприятия не достигат, заявяват работещите в Центъра за хора с увреждания във Велико Търново.

Стигмата е проблем, работодатели се страхуват

Преди 10 години Центърът за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания във Велико Търново започва работа с 10 човека. В момента те са 60. Стигмата в обществото е основният проблем за интеграцията, особено на хората с интелектуални затруднения, смята Маргарита Сариева, ръководител на центъра:

„В началото ми правеше впечатление, когото отидехме на магазина, който е до нас, настъпваше едно стъписване, примерно да си напазаруваш. Лека-полека това за 10 години, дори за по-малко време, го променихме. Хората отделят себе си от проблема, а всъщност това става, когато те нямат представа за това, което се случва“.

Ограничени са възможностите за работа

Според Ива Дечева от дневния център за деца и младежи с увреждания е нужна дългогодишна работа, за да се постигне напредък в развитието, но проблемът настъпва след навършване на пълнолетие, заради ограничените възможности за работа:

„Основната ни и най-важна задача ни е да ги научим на ежедневни и социални умения, за да бъдат по-независими. Създаваме трудови навици, един от младежите ни вече започна работа. Според мен трябва да има социални предприятия, които да подпомагат младежите, когато станат на 18-20 години, да могат те да се чувстват пълноценни“.

Общината и държавата да подадат ръка

Хората с увреждания, чиито заболявания позволяват, успешно могат да работят, а задължението на общината, държавата и обществото е да им подаде ръка, коментира Росица Димитрова, директор на социалната дирекция в община Велико Търново:

„Акцентът, който много отдавна сме осъзнали, свързан с тяхната образователна подготовка, е в насока ние да осъществяваме трудова реализация. Работят в домашен социален патронаж заедно с екипа, който приготвя храната. В момента работят седем души от всичките ни услуги, които са на територията на общината. За мен е голяма гордост едно наше момче, което беше потребител  на дневния център за деца с увреждания, той стана пълнолетен и съвсем скоро започна работа в Дома за стари хора във Велико Търново“.

Снимка: Здравка Маслянкова

Хората с увреждания и интелектуални затруднения обаче трудно намират работа при частни работодатели. Едната причина за това са ТЕЛК решенията, коментира Маргарита Сариева, ръководител на Общинския център за хора с увреждания:

„Примери конкретни от ТЕЛК решенията много - голям страх имат работодателите като чуят диагнозата шизофрения. Това е една стигма, може би, най-страшната. Те се притесняват от това какво ли може да се случи, какъв ли е този човек, примерно определено е, че не можеш да работиш над еди-колко си часа, какъв труд, какви норми и т.н. В един момент се оказва, че един човек, който е в ремисия, той е напълно нормален, той е здрав човек. Да, има промени на личността, но това не пречи ти да си вършиш работата, за която си учил“.

Добрите примери

Все пак има и добри примери. Мария Сариева посочи този, когато е помогнато на хора с увреждания да си намерят работа в завод за сладолед.

„Те работиха две лета заедно с всички други от този малък град. Всички си бяха доволни от тях. Когато намериш подходящата работа, защото ние не търсим работа на ангро, на всяка цена, а ние трябва да съобразим всичко според способностите. В момента работодателите търсят работна ръка, но няма, но и никой не се обръща към нас“.

Трудностите никак не са малко за семействата на хора с увреждания. Най-важното е обществото да не се прави, че не ги вижда, според Боянка Косева, майка на дъщеря с увреждане:

„Справяме се някак си. Тя навърши пълнолетие, но не може, на едно място не се свърта. Повече събирания да има. Правят се някои, че не ни виждат. Чудят се, че тя върви, но не могат да разберат болката на една майка. Да са по-внимателни и да не се правят, че не ни виждат“, призовава тя.

Хората с увреждания не са страшни

И за да не бъдат невидими хората с интелектуални затруднения, във великотърновския парк „Дружба“ се проведе празник, в който имаше занимателни игри, ателиета за рисуване и спортни занимания. „Аз съм тук и мога“ беше мотото на празника, в който се включиха и студенти от ВТУ от специалността „Социални дейности“. 

„Целта е да се забавляваме заедно с тези хора, защото те не са на улицата и на работното ни място, но са хора като нас“, коментира студентката Цветомира Иванова и допълва:

„Да свикнат с тях, да им помогнат, да ги интегрират, да не се срамуват от тях, да не бягат от тях, защото те са хора като всички нас и това, че имат някакво увреждане, не означава, че трябва да ги дискриминираме, да ги отбягваме. Със сигурност те не се чувстват добре, когато някой се държи по такъв начин“. 

Целия репортаж можете да чуете и в звуковия файл. 
Снимки: Здравка Маслянкова
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Будител на годината 2020