Две трети от българите купуват храни, които не консумират и след това ги изхвърлят, показва проучването. "Интензивността, с която маркетингът ни убеждава да купуваме продукти, е равна на интензивността на изхвърлянето накрая. Има силна статистическа зависимост между двата индекса", отбеляза Димитър Събев.
Хората с най-ниски доходи са най-уязвими за неблагоприятни маркентингови въздействия, подчерта Събев.
"Хората, които имат доходи под хиляда лева в домакинството, те са по-склонни да купят продукт на промоция, който след това ще се окаже некачествен и ще го изхвърлят, т.е. бедните са по-уязвими. За разлика от тях хората с високи доходи, над 5 хиляди лева, по-внимателно си разпределят парите и по-рядко ги дават за глупости."
Регионални различия в потреблението
В изследването се отчита разнородност на потреблението в различните региони на страната.
"София се разви като един европейски град, като едно място, в което можеш да се почувстваш жител на глобалния свят, докато в българските региони, по една или друга причина, царува усещането, че царува безвремие. Това е обяснението, чисто структурно".
Данните на Събев сочат, че запова да се разпада домашната икономика, в която около една трета от българите са доста ангажирани.
"Социалната тъкан започва да изтънява. Много важен, интересен беше резултатът от анкетата, че по-малко от 20 процента от хората прекарват свободно време със съседите си, затворили сме се, капсулирали сме се, потреблението ни е вече вътре в домакинството, не гледаме навън към улицата", коментира журналистът.
Според него това е сигнал, че "нашето общество, което нито е консуматорско, нито е колективистично от източен тип, търси посока за развитие".
Млади хора с високи доходи затварят буркани
Същевременно Димитър Събев отбеляза и друга тенденция - млади, добре образовани хора с високи доходи да се завръщат към земята и да затварят буркани.
"Оказва се, че една трета от българите, на тях са им били предписвани болнични лечения, които според тях са излишни. Разбирате ли, не лекарства, а болнично лечение. Става дума за стотици лева", очерта друг аспект на проучването Димитър Събев.
Клиенти на лотарията - най-уязвимите групи
Хората с високи доходи не си купуват лотарийни билети, показват още данните.
"Правят го най-уязвимите три групи - хората с доходи под 1000 лева и под 500 лева, хората, които живеят в малките градове, съответно имат по-малко житейски хоризонти и трето хората, които са млади, на възраст до 25 години. Над 50 % от хората до 25 години в нашата анкета отговарят, че имат опит с търкане на талончета", допълни Димитър Събев.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл
