Всеки си мисли, че на него няма да му се случи. Мисли си, че е успял да се капсулира от заобикалящите го зависимости и хората за него лошо няма да кажат. Филмът „Доза щастие“ обаче показва, че на всекиго може да се случи. Гаранции за никого няма. Цигарите са достъпни, спринцовките са налични, доброжелателите – също. Информацията е тази, която е малко и в повечето случаи дори нямаме сетива за нея.
Новият български филм е вдъхновен от биографичната книга на журналистката Весела Тотева „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“ и разказва за онова, от което може би всички ни е страх – от болезненото и пагубно търсене на щастие. Филмът е първата рожба на всички в екипа – първият мащабен проект на продуцентите, дебют на Яна Титова като режисьор и сценарист на пълнометражен филм, първа голяма роля за Валентина Каролева – дъщерята на Весето, както наричат всички Весела Тотева. Като всяко дете и филмът ще поеме по своя път – на 8 ноември по кината у нас.
Макар да засяга тема, за която мълчим, „Доза щастие“ е и филм за любовта. Онази любов, която те връща към живота и го изпълва със смисъл. В него има толкова драма, колкото и романтика. Ритъмът му те завладява още в първите му минути. Лишен от битовизма на 90-те, той те хвърля в една епоха, само за да те изкара от нея и да ти даде усещането за нещо всеобщо и всепознато. Дава ти време да дишаш и да преосмислиш видяното. Кара те да си задаваш въпроси, буди те. Започваш да разбираш, че ни е срам да говорим за онова, което ни мъчи и често ни убива. Срам ни е и от слабостите ни. Но с малко смелост срамът навярно може да се пребори. За страха обаче е нужно много повече от смелост. Нужни са воля, вяра и желание да погубиш демона, който удобно се е настанил в теб, за да не те погуби той. Нужна е свръхдоза любов.
Всички искаме да сме щастливи, но търсенето на щастие може да доведе до много повече жертви от която и да било друга зависимост. „Доза щастие“ показва именно това. Филмът е по-силен от думите и въпреки това за случващото се в него трябва да се говори. С всеки, по всяко време, всеки път, когато е нужно. А то често е нужно. В свят на революционни технологии не бива да избягваме информацията, която ни е нужна, защото тя ще ни помогне да бъдем наясно с опасностите, които ни заобикалят, и ще ни даде възможността да кажем „не“, когато настъпи моментът, който всички си мислим, че няма да дойде. Поне не и за нас.
Щастието не е нещо, което можем да хванем с ръка и бавно да го инжектираме в себе си. То е дълъг път, по който трябва да поемем с бистър ум. На това мнение са и Яна Титова, и Валентина Каролева. Чуйте ги в звуковия файл.
