България е глобален лидер по намаляване емисиите на парникови газове. За последните 30 години намалението е с повече от 60%. Сравнението е спрямо така наречената базова година по протокола от Киото, която за България е 1988, а за повечето европейски държави 1990-та година. В сравнителен план става ясно, че няма държава в света, която за последните десетилетия да е намалила с повече своите парникови газове.
"Тогава, да речем, 1988 - пиковата година за българската икономика, тя е пикова и за замърсяването и емисиите са били в порядъка на около 140 милиона тона еквивалентни въглеродни диоксид парникови газове. Основно 95 и повече процента от парниковите газове са въглероден диоксид, са свързани преди всичко с преобладаваща част с процеси на горене", коментира Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.
Този процес се дължи преди всичко на затварянето на предприятия, на мощности и работни места. Ако през 90-те години в българската икономика са работили приблизително 4,5 милиона души, в момента заетите лица според статистиката са 3 милиона и 300 хиляди.
"Макар че последните години, като вземете инвестициите в зелена енергия, в т.нар. възобновяеми енергийни източници, подобряване на енергийната ефективност на предприятията, мога да спомена в химията, в металургията много от мощностите са на съвременно, не просто европейско, а световно равнище от гледна точка на консумирана енергия на единица продукт", допълни Димитър Бранков.
Намеренията на Европейския съюз са до 2050 година да бъде постигната така наречената въглеродонеутрална икономика, т.е. икономика, при която не се отделя въглероден диоксид и други парникови газове и всичко, което се емитира, да може да се неутрализира в природата.
"Става дума за технологични проби, които трябва да намерят бързи пазарни решения. Технологиите са доведени до такова съвършенство, съответно регулаторната рамка е така изградена, че в 2050 година ние да бъдем, поне европейската икономика, въглеродно неутрална. Това е изключително амбициозна цел и е свързана с големи съкращения на емисиите на парникови газове."
Отделните държави членки не могат да се справят с това предизвикателство, заяви още Бранков. Той вижда и опасноств този ангажимент.
"Европейският съюз, със своите свръхамбиции по отношение на намаляване на парниковите газове, да се окаже много напред спрямо останалите глобални играчи - спрямо Китай най-вече, спрямо Америка, Русия знаете, че също се присъединява към тези цели. Но така или иначе икономики като Бразилия, Индия - това са бързоразвиващи се икономики, за които ние още нямаме яснота за техните бъдещи дългосрочни ангажименти, вън от тези, които са подписани в рамките на т. нар. Парижко споразумение", отбеляза Димитър Бранков.
