Европейската комисия избра климатичните промени и политиката, насочена към младите хора. Така може да се обобщят приоритетите в европейския бюджет за догодина. Споразумението за него бе постигнато след дълги преговори и среднощно заседание. Последният бюджет от настоящата многогодишна финансова рамка е ключов, не просто защото регламентира постъпленията и плащанията на Брюксел за 2020 година, а защото бележи един изцяло нов етап в развитието на Европейския съюз.
„На първо място е много важно, че се стигна до съгласие между страните - членки и парламента. По този начин ще се избегнат закъснения в плащанията по отделните програми догодина. Също така този бюджет е много важен не само за годината, в която ще бъде осъществен, но и заради дискусиите за следващата многогодишна финансова рамка. Тя е за седем години - от 2021 до 2027 година. В момента се водят преговори по нея и ако те не бъдат завършени, през 2021-ва ще продължи изпълнението на Бюджет 2020“. Така започва анализът на Кристине Хакенеш от Германския институт за развитие, чийто поглед е насочен основно отвъд 2020 година. И все пак - да започнем с финансовата рамка за догодина. В числа - близо 170 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения - т.е. средствата, за които могат да бъдат сключени договори и 154 милиарда бюджетни кредити за плащания - т.е. средствата, които ще бъдат изплатени.
„В бюджета за догодина са заложени повече пари за „Хоризонт 2020“, което практически означава за наука. Също така има повече пари за проекти, свързани с чистата енергия и за намаляване на безработицата. Мисля, че това са много важни стъпки напред. Най-вероятно те ще бъдат заложени и в следващата многогодишна рамка, като най-големият ще бъде преминаването към безвъглеродна икономика. Това има много голяма социална значимост. Ето защо съм убедена, че в рамката трябва да бъдат достатъчно инструменти, които да подпомогнат този преход“, посочва Хакенеш.
„Комисията постави цел поне 20 % от цялата 7-годишна рамка да отиде за климатични цели. В бюджета за 2020 година процентът може да е дори по-голям - 21 на сто. Мисля, че това е много добър резултат, защото борбата с климатичните промени е много голямо предизвикателство пред Европейския съюз“. Затова догодина са отделени над 35 милиарда евро за справяне с него, допълва Жолт Дарваш от института „Брюгел“. Когато има „повече пари“ за нещо, се налага да се намалят средствата за друго. В бюджета за догодина едно от тези пера е Турция - решение, което накара много анализатори да настръхнат заради страха Анкара да не отвори границите си за бежанците заради 85 милиона евро по-малко европари в турската хазна спрямо година по-рано.
„Споразумението с Турция за бежанците е много важно. Все пак Европейският съюз инвестира три милиарда евро, за да може Турция да задържи бежанците на своя територия. Има обаче определено развитие в политически план в Турция, която по никакъв начин не отговаря на европейските разбирания за върховенство на закона, свобода на изразяване и човешки права. Според мен - вероятността Турция някога да се присъедини към Европейския съюз е много малка, затова - парите за нея не трябва да се разглеждат като предприсъединителни средства. Въпреки това се връщам на темата за бежанците. Сделката с Турция е от полза и на самата държава, и на Европейския съюз, но най-важното - на бежанците, които получават грижи близо до родината си“, посочва Жолт Дарваш.
За сметка на това има повече пари за миграционната политика, както и за държавите от Западните Балкани – „Европейското финансиране в предприсъединителната фаза е много важно. Още по-важно в момента обаче е да се сключи споразумение за начало на преговорите със Северна Македония и Албания. Знаете, че засега Франция е против и именно това е в основата на отказа за начало на преговорите. Честно казано, мисля, че политическото решение е много по-важно от това дали сумата е малко повече или е намалена“, допълва той.
И като сме на темата за членството в Европейския съюз, е време да обърнем внимание и Обединеното кралство. Несигурността около бъдещите отношения на Лондон и Брюксел имат и огромно финансово изражение.
„Бюджет 2020 е базиран на допускането, че Обединеното кралство ще бъде част от него - ще направи вноската си и ще се ползва от правата, произтичащи от това. В крайна сметка това е част от уговорката, която имаше и с правителството на Тереза Мей, и с правителството на Борис Джонсън“. Въпреки това Брюксел задели пари за евентуален отговор на непредвидени негативни последици от развода с Лондон. Въпросът за 7-годишната финансова рамка от 2021 до 2027 година обаче е съвсем друг и то не само заради потенциалната липса на британските субсидии в нея, подчертава Жолт Дарваш: „Предложението на Комисията за следващата 7-годишна рамка предлага много по-радикални промени в приоритетите от бюджета за догодина. Все пак Бюджет 2020 е последният от настоящата 7-годишна рамка, която започна през 2014 година, което прави разместването на приоритети и финансирането им в едногодишен план доста по-трудно. Обаче в следващия период - от 2021 до 2027 година, може да има много големи размествания“.
„Това ще включва промени в субсидиите за кохезия и земеделие. Европейският съюз се намира в много важен момент, в който трябва да тръгне по нов път, а именно - по-екологично чистата икономика. Това е и начин за преодоляване на определени социални дисбаланси. Това е вид икономически растеж, но не такъв, какъвто го познаваме досега. Проблемът е, че винаги преговорите по бюджета се свеждат до числа, но не и до големите революционни решения“, смята Кристине Хакенеш. А на въпроса - как намаляването на парите за сближаване - т.е. за кохезия, ще спомогнат за преодоляването на различията в страните членки, следва кратък отговор: „Един от ключовите моменти в следващата многогодишна рамка ще бъде социалното сближаване вътре в самите държави - членки и помежду им. Целта е да се премахнат различията в социален и икономически план“.
Полша вече даде индикации, че може да наложи вето върху следващата многогодишна финансова рамка. Тя може да задълбочи разделението между страните в Европейския съюз, предупреждава от своя страна Жолт Дарваш, родом от Унгария - държава, който също имаше много негативи по предложението на комисията „Юнкер“, най-малкото защото - обвързваше евросубсидиите с върховенството на закона.
„Предложението на комисията „Юнкер“ не се хареса на нито една страна - членка. Тези, които правят най-големите вноски, не искат да дават повече. Тези, които получават по-големи субсидии от сумата, която внасят - каквито са централноевропейските държави, се оплакват от намаления бюджет за кохезионна политика.
Също така страните, които получават големи земеделски субсидии - Франция, Ирландия, Дания и държавите от Централна и Източна Европа, се оплакват от свиването на това бюджетно перо. След като всички са недоволни, най-вероятно ще има сериозна промяна. Аз очаквам тя да бъде към финансова рамка, която много прилича на тази от настоящия 7-годишен период“, отбелязва Жолт Дарваш.
Мненията на експертите можете да чуете в звуковия файл.
