В какви условия работят журналистите у нас?
Големите общини харчат приблизително 2,5 мил. лв. на година за "медийни услуги", същевременно малките и независими медии по места са изправени на ръба на оцеляването, а хората, работещи в тях, нерядко се изправят пред заплахи.
"Журналистите имат нужда от етична подкрепа, от подкрепа на професионални общности, от консултация с колеги по етични казуси и как да се справят с професионалните си ангажименти при отразяване на събития. Тази липса на референтна общност ги кара да се чувстват притиснати, да се цензурират сами – това са изводите от 3-годишно проучване на Асоциация "Прозрачност без граници", представени на конференция "Медиите в България 30 години по-късно" и обобщени от Катя Христова.
Има и оптимистична новина и тя е, че "около 90% от заведените дела срещу журналисти завършват с оправдадане на потърпевшите... Така че журналистите донякъде могат да разчитат на обществена подкрепа и донякъде на съдебната власт" – казва Христова.
Как изглежда натискът на местно ниво?
Журналистите не вярват, че правата им биха били защитени адекватно в съда. Извън столицата и в малките населени места те работят в трудни условия и без подкрепа.
"В България засега не е възможно една медия да се издържа от дарения на граждани. Рекламодателите се страхуват да рекламират в издания, критични към местната власт, стига се и до заплахи за саморазправа" – картината обобщават Мариета Димитрова, главен редактор и собственик на информационна агенция „Благоевград нюз“, и Мария Димитрова, главен редактор на онлайн изданието „Зов нюз“, Враца.
За регионалния страх и за регионалните медии в условия на липса на свобода на словото „Нашият ден“ потърси мнението на д-р Катя Христова, политолог и преподавател в Нов български университет, и регионалните журналисти Мариета Димитрова и Мария Димитрова.
