Промени в Закона за висшето образование, приети от парламента на първо четене, предвиждат въвеждане на минимална заплата за младите университетски преподаватели и промяна в механизма за акредитация на висшите училища.
Дебатите в пленарната зала бяха насочени върху това как висшите училища у нас да отговорят на глобалните промени в образователната среда и как финансовите средства, отпускани за образование, да носят ефект и за студентите, и за бизнеса.
Свързаност на висшите учебни заведения, средства за изследвания и инвестиции с млади преподаватели. Това са стъпките за промяна в консерватизма на висшето образование у нас според Красимир Вълчев. По думите му в момента акредитацията на университетите се прави формално и засега е нужно да има образователни одитори:
"Нашите държавни висши училища имат нужда да бъдат ръчкани, иначе затъват в самодостатъчност и в провинциалност, защото и пазара вече не е национален, пазара е европейски", каза той.
Депутатът от БСП Иво Христов отчете, че системата на образование е в криза като две трети от училищата живеят само за сметка на държавната субсидия.
"Българското общество в момента очаква от българските висши училища някакво високо качество на студентите, които излизат от там. Какво очаквате да бъде нивото на образование във висшето училище при положение, че това, което идва отдолу - от основното, средното образование е в рамките на примитивизма“.
Милен Михов от “Обединени патриоти“ е на мнение, че държавата трябва да се върне във висшето образование:
"Като университетски преподавател с болка на сърцето трябва да кажа, че имаме случаи, имаме практики, които пораждат съмнения за злоупотреби“.
А Милена Дамянова от ГЕРБ попита.
"Добре ли ни е това, че за българските висши училища се говори, че са печатници за дипломи?“.
Със законопроекта се предвижда изготвяне на Национална карта на висшето образование, която се приема с акт на Народното събрание.
С промените се дава възможност работодатели да сключват договор със студенти за осигуряване на стаж по време на обучение и на работно място след успешното им завършване.
Разходите за подготовката на тези студенти ще се осигуряват напълно или частично от държавния бюджет, като е предвидено и възстановяването им при неизпълнението на договора.
За улеснение на реализацията у нас на младите хора, получили образованието си във висши училища в чужбина, ще се въведе двумесечен срок за признаването на дипломите за висше образование. Със законопроекта се цели и подобряване на връзката между висшето образование и реалната икономика.
