Навършиха се 80 години от рождението на забележителния бас Стефан Димитров - дългогодишен солист на Русенската опера, който си отиде от този свят през 2004 г., само на 64 години. Той имаше един от най-красивите басови гласове, които могат да се чуят - красив по тембър, мек, благороден, с голям обем и мощ, глас, който впечатляваше и будеше възхищение, глас, който бе забелязан не само у нас, но и в много страни на Европа.
Стефан Димитров е роден на 22 ноември 1939 г. в Бургас и отрано прави впечатление с красивия си глас - известният композитор на театрална музика Кирил Дончев специално пише за него песен, с която Стефан Димитров се явява за първи път пред публика в Летния театър на родния си град. Приемат го за хорист в Старозагорската опера, после учи една година в оперната студия на проф. Христо Бръмбаров. Явява се на конксурс за солисти в Пловдивската опера - закратко остава там и изпълнява малки роли в спектаклите на театъра. После, през 1967 г., по покана на директора на Русенската опера Крушовенски постъпва като солист в Русе - повече от 35 години остава там, всъщност до края на сценичната си кариера.
Дебютът му в Русенската опера е в ролята на Дон Базилио от операта „Севилският бръснар“ от Росини и има голям успех пред публиката. След няколко малки роли - като Лодовико от „Отело“, Сурин от „Дама Пика“, Абималех от „Самсон и Далила“ и др., Стефан Димитров поема големия басов репертоар на театъра - Зарастро от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Даланд от „Летящият холандец“ на Вагнер. Неговите певчески изяви са високо оценени при участието му в редица международни певчески конкурси - Хертогенбош, Тулуза, Будапеща. През 1973 г., на Петия международен конкурс за млади оперни певци в София той е удостоен с втора награда и специалната награда за изпълнение на българска оперна творба - ролята на Куцар от операта “Албена“ от Парашкев Хаджиев. Следващата година заминава на специализация в московския Болшой театър, където подготвя ролите на Борис Годунов, Кончак и Галицки от „Княз Игор“, Иван Сусанин - роли, станали основа на неговия репертоар, с които постига най-големите си успехи. Но не само внушителните герои - като Филип, Великия Инквизитор, Фиеско, Мефистофел - носят успех на певеца. Той е майстор и на комичните образи и тези, които са го виждали като Мама Агата от операта на Доницети „Вива ла мама“ ще си го спомнят с усмивка - как този едър, малко тромав човек умееше да се преобрази в жена и да бъде убедителен, невероятно смешен.
Стефан Димитрова изгради много успешно редица образи от български опери - Владимир Расате от „Лето 893-то", Мурад от „Мария Десислава“, Найден от „Майстори“, Хан Аспарух. Невероятно работоспособен, амбициозен и талнатлив, Стефан Димитров се наложи като един от водещите баси у нас. А много от успехите му се дължаха и на сериозната работа със съпругата му Малина Димитрова - известна пианистка и корепетиторка. Техният тандем създаде явлението Стефан Димитров.
В звуковия файл можете да чуете запис на Стефан Димитров, съхранен в Златния фонд на БНР - Монолог на Борис от операта "Борис Годунов" на Модест Мусоргски. Съпровожда Софийската филхармония под палката на Димитър Манолов.
