Статистиката към момента: само 14 донорски ситуации от началото на годината, които съвсем не дават гаранция за присаждане на бъбрек. Във Хърватия годишният брой е над 300. А само една френска болница прави годишно 70 бъбречни трансплантации. Професор Борис Богов сравнява тези цифри с нуждите на хората в България.
„Чакащи бъбречна трансплантация са около 1015-1030, към днешна дата. Още по-големият процент: пациентите, които провеждат диализно лечение, са вече близо около 4 хиляди. Разбирайте, че са потенциални пациенти, които биха могли да бъдат трансплантирани. Поне около 70% от тях – още едни 2 хиляди, които са в състояние да бъдат бъбречно трансплантирани пациенти.“
Равносметката в годината, в която се отбелязва половин век от първата бърчена трансплантация у нас, не е в полза на пациента, дава да се разбере проф. Борис Богов. Законодателството е добро, но хората нямат доверие в лекарите. И в системата на здравеопазването, а това според проф. Богов е „подредено от т.нар. тиха демокрация, откакто започна“.
За това няма достатъчно трансплантации, смята Борис Богов, според когото донорството остава деликатен въпрос.
„Лекарят трябва да има в себе си способностите да убеждава – и пациентите, и близките. Дарявайки орган, органът продължава да живее в друг човек. Това е огромен философски въпрос и аргумент. Човек като се замисли, вижда, че нещата са правилни.“
„Дарявайки органа, той ще знае, че част от неговия близък живее в друго тяло. Това е хуманното обяснение“, допълва проф. Богов.
Чисто практическият елемент от донорството е свързан с това – когато има какво да даваш, има и какво да получиш, дори от европейската агенция за трансплантация Евротрансплант, пояснява Борис Богов. И цитира още данни - от 28 европейски страни сме на 28 място по бъбречни трансплантации. „Ние трябва да правим Х бъбречни трансплантации годишно, за да може да влезем в Евротрансплант. 14 бъбречни трансплантации за тази година не са никак много. С 14 трансплантации годишно няма как да очакваме Евротрансплант като дарителска банка да може да ни подсигурява органи*“, коментира лекарят.
Затова и много хора прибягват до „услугите“ на платен донор, за да се извърши т.нар. кръстосана трансплантация, пояснява проф. Борис Богов. Но това е за хората с финансови възможности. А понеже е забранено в България, хората отиват към най-близкото възможно място – Турция.
Професор Борис Богов вярва, че преодоляването на недоверието към донорството става постепенно и може да се случи.
„Това е обучителен процес, който трябва да започне рано, от училище трябва да се говори за тези неща. Един човек сега, който е на 60 години, не можем да го убедим да дари органите си примерно на своето дете.“
„Ако обществото ни се активизира, аз съм убеден, че ако сега правим по 14, ще правим по 54 в близките години“, казва в заключение проф. Борис Богов, който също е попълнил своята донорска карта.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
