Eмисия новини
от 17.00 часа

Калиграфът Елизавета Ангелова в 30 букви

16
Елизавета Ангелова
Снимка: Ани Петрова

„Ако едно нещо може да се прави на ръка, то винаги ще живее. В това вярва калиграфът Елизавета Ангелова, гост в „Нощен Хоризонт“.

Елизавета е родена във Варна. Завършила е Националната художествена академия – рекламен дизайн, магистратурата ѝ е по калиграфия. Като творец държи сетивата си винаги отворени за идеи, а съзнанието си - настроено на позитивна честотата. Съсредоточаване плюс самовглъбяване - и ръката ѝ става канал на мисълта върху белия лист.

Отскоро Елизавета е част от платформата Bogodome, чиято цел е да съживи интереса към занаятите. По време на различни събития занаятчии, майстори и артисти предават на любопитните хора тайната на своето изкуство.

„Калиграфията е огромен учител, спокойствие, търпение и радост“, споделя още Елизавета, която много иска да не забравяме да пишем на ръка.

Коя е Елизавета Ангелова?
(всеки въпрос в интервюто започва с поредна буква от българската азбука – нещо, което напълно подхожда на едно момиче на буквите)

Аз съм?
– Нетърпелив човек, който иска множеството идеи, които му идват всеки ден за нови и нови проекти, да се реализират веднага. Но калиграфията ме учи на търпение и на удоволствие от процеса.

Буквозависима ли си?
– Буквозависима, четкозависима, химикалкозависима, изобщо, зависима от работата с ръка. При мен всичко тръгва от ръка и от молив.

Вдъхновението – дебне ли отвсякъде и какво отключва сетивата ти за него?
– Дебне наистина отвсякъде. Когато съм спокойна, забелязвам повече неща. Едни отворени очи, едно отворено съзнание и колкото се може повече забавление, за да могат да ни намират нещата, които са за нас.

Гордостта на творчеството ти?
– Гордост е може би малко силна дума, но има едно чувство на задоволство след всеки по-голям завършен проект.

Дипломирането - събитие в живота ти за тази година, може би? Разкажи и за обучението по калиграфия в НХА?
– Беше интересно. Калиграфията е доста самоук процес. Имахме коректив в лицето на хора, работещи това с огромна култура и с познание в областта, което беше най-ценното за мен. Дипломната работа беше върху основата на повтарящи се модулни композиции с един елемент – направих интерпретации на определени букви, избрах символи, които завъртени под различен ъгъл, означават различни неща.

Европейската калиграфия и тази от другите континенти - общото и различното?
– Общото е, че в процеса човек забравя къде е. Получава се нещо като личен транс. В източната традиция обаче този процес е много по-дълбок, там е дори част от медитативния процес.

Жертвоготовност за какво и жизнеустойчивост към какво имаш?
– Случвало се е да си жертвам спокойствието и времето. И в същото време – повишена устойчивост към дълги процеси на концентрирана работа, което не е особено здравословно.

Занаятите. Къде е мястото им в днешния свят?
– Много често попадат в минало време, но за мен това са вечни неща. Дори в някакъв момент машините да изместят определено умение, ръцете на хората са вечни. Ако нещо може да се прави на ръка, то винаги ще живее. Винаги ще има някой човек, който ще продължава да го прави.

Идеите. Как се раждат? Някоя идея, която наскоро те е изненадала с появяването си?
– Неочаквано се раждат. Като едно идея за покана за сватба. По време на разходка видях едно перфектно листо. Булката е ботаник и исках поканата да е свързана с нейното занимание. Листото беше толкова съвършено, че никой не може да го пресъздаде по начина, по който то е и ми хрумна, че мога да направя печат от него.

Йероглифите – има ли някой, който ти е особено интересен?
– Има един, с който се започва изучаването. Съдържа всички основни линии, градивни части на йероглифите. Той е с много привлекателна симетрична цялостна форма.

Калиграфията за теб е? И какво не знаем за нея?
– Хората не си и помислят за купчините с листа, които стоят зад всяка една дума. Калиграфията продължава за мен да е един безкраен учебен процес - да съм по-търпелива, да уважавам процеса, да не бързам, да не се отказвам.

Любов – към какво и към кого?
– Обичам да ми е приятно - дали със заниманията, дали с филм, с книга, с музика. Простичката философия – на човек трябва да му е хубаво. Когато ни е хубаво, след това всичко се нарежда. Наясно съм, че може би звучи идеалистично тази идея.

Метаморфозата. Преживявала си този процес – от математиката към рекламния дизайн през лого дизайна и калиграфията.
– Математиката ми е дала много. Най-трайна ми е останала любовта към геометрията, към симетрията. Вече беше започнал 12-и клас и все още нямах идея какво ще се случва след това. Моя приятелка, която беше влязла в НХА, ме насърчи да разгледам специалностите. Там намерих рекламния дизайн. Винаги съм имала интерес към рекламата. В часовете по графичен дизайн се срещнах за първи път с буквите отблизо. Тогава се драсна една клечка, която запали едно пламъче. Любовта към това да правя нещо с ръце ме доведе до това да се занимавам с букви. Може би линията на геометрията ме влюби в буквените символи.

Написаното остава. Кои са книгите, останали завинаги в теб?
– „Малкият принц“. Това е единствената книга, към която продължавам да се връщам. Всеки път виждам нещо ново, всеки път виждам нещо, което разбирам по различен начин. Има някаква сила в този текст.

Опитът на какви уроци в работата и в живота те е научил?
– На това да не ме е страх от много проби.

Почеркът ти. Какъв е той?
– Грозен. Когато не съм в роля, само аз и приятели, които ме познават добре, могат да го разчетат. Развалих си почерка в Академията по време на лекции, на които ми беше толкова интересно, че исках да запиша всичко.

Работилниците, от които си част, какво са те за теб и какви хора срещаш на тези места?
– Идват различни хора, стигат до калиграфията по всякакви пътища. Благодарна съм да изпращам много усмивки, искрено заредени в това, което съм им показала. 

Стая на чудесата – така наричаш ателието си в един текст, който четох за теб.
– Може би звучи по-приказно, отколкото е, тъй като в момента работя от дома си. Това е помещение, в което се случва всичко. В някакъв момент идва някаква светкавичка отнякъде, идея, аз хвърлям всичко и отивам да я запиша.

Творчеството за теб е? Необходимост, бягство, свобода?
– И трите. Изразяване на мен. Трудностите ми се разрешават, когато се отдавам на това, което правя. Бих добавила и спасение, и лечение, дори на лошо настроение, дори на физическо неразположение.

Уникалността – постигнала ли си я и необходима ли е за твоето изкуство?
– В много ранен период търсех усилено личния стил. Дори беше повод за разочарования и съмнения. Ще стигна до своя стил, ще стане с много работа и с много писане, въпреки че има вече хора, които са ми казвали, че са разпознали мои неща.

Фрегатата на твоя живот и на творчеството ти – какъв курс си ѝ задала?
– Курса на минималното съпротивление. Когато нещо не става или ни е трудно, не трябва да се чудим защо и как да го постигнем, просто да си кажем – може би не е това, следващото е.

Хубав е животът, когато?
– Хубаво е, когато се отпуснеш. Настъпва една лекота.

Цветовете - в живота ти и върху белия ти лист. Има ли ги?
– По графичен дизайн нашият преподавател каза по повод работата на една колежка – ако нещо не работи в черно и в бяло, няма да работи никак. И до днес първо тръгвам с черното мастило и най-комфортно се чувствам в черно-бялата гама.

Четката е инструментът ти в калиграфията, той ти помага да изразиш себе си върху белия лист. А каква е четката ти в живота?
– Бързото ми говорене. Явно имам желание за изразяване, но съзнавам, че може би няма нужда от всичко това и средствата за изразяване трябва да са малко по-обрани и когато им е времето и мястото.

Шедьовър за теб какво е?
– Може да е единствената работа на някой артист и когато някой застане пред нея и дори не може да намери думи, за да каже защо я харесва, когато се случи този клик, за мен това е причината изкуството да съществува.

Щях, но не го направих. Има ли неща, за които съжаляваш?
– Да съжалявам - не, но „Щях, но не го направих“, толкова често го казвам, че вече започвам да се плаша. Мисля, че нещата се случват по начина, по който и когато трябва.

Ъгълчето ти в пространството? Мястото, където ти е най-уютно?
– Има моменти, когато много обичам да сменям средата и този уют може да настъпи на абсолютно непознати места.

Ь е буква, с която нито една дума не започва. Ти в какви моменти оставаш без думи?
– Когато трябва да реагирам много бързо за нещо. Да реагирам бързо - не е от най-големите плюсове в живота ми.

Юда в живота си срещала ли си? Предателството как го преглъщаш? Прощаваш ли?
– Толкова голям минус не бих сложила на нито една случка в живота си. В последните години се замислям за дадена ситуация – какво ми дава и защо се случва на мен, какво мога да взема от нея. Ако някой човек вече не е в живота ми, започвам да си мисля – добре, явно не е бил за тук или прави място на някой друг.

Явлението в твоя живот, за което винаги ще си благодарна и което би изписала с най-красивите букви?
– Любов и подкрепа. Родителите ми никога не са ми давали напрежение или посока на това, което да правя. Винаги имаше подкрепа за това да правя нещата, които ми дават радост. И другата е невероятната подкрепа на човека до мен.

Интервюто с Елизавета Ангелова можете да чуете в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от

Сбогом, Госпожо Стихийно бедствие!

публикувано на 06.12.19 в 12:14