Професор Марк Шанахан, ръководител на отдела за политика и международни отношения в университета в Рединг, даде интервю за БНР в което изказа мнение за бъдещето на НАТО, как Доналд Тръмп и Еманюел Макрон гледат на това бъдеще и дали НАТО е в „мозъчна смърт
Реален ли е оптимизмът на Столтенберг за „светло бъдеще“ пред НАТО
„Бъдещето на НАТО със сигурност е различно. НАТО бе учредено след Втората световна война като крепостна стена срещу съветската експанзия на Запад към Европа. Организацията е много важна за Съединените щати и те са основата на изграждането на блока. Той е обратната страна на плана „Маршал“, военната страна, която върви редом до икономическата помощ на плана „Маршал“- военната. Целта бе ясна, когато бяха 12-те основополагащи страни - да държат съветската мечка в нейната бърлога. И това продължи до края на Студената война. С разширяването на НАТО и включването на страни от Югоизточна Европа и бившите балтийски републики пак можеше да се приеме, че Русия задължително е единствения враг. Но сега НАТО се опитва да се ангажира и в други части на света. Реалната заплаха днес може би подължава да е Русия, но по-скоро като киберзаплаха, отколкото като физическа заплаха. Но ето сега идва Китай с неговата икономическа, военна и експанзионистична политика. А ако приемаш Китай като потенциална заплаха това означава и промяна на НАТО - защо съществува и какво защитава. Ако НАТО съществува, за да защитава западноевропейския стил на демокрация, то блокът определено има бъдеще. Доколко това бъдеще е светло зависи от това дали организацията ще остане обединена.
Докато Тръмп е на власт в Америка, а той не обича многонационалните организации, той не обича и не се чувства комфортно с многостранни споразумения и е много по-доволен да сключва двустранни споразумения, то за НАТО има заплаха. Тръмп може и да го няма по това време догодина, но може и да остане на власт още четири години, но който и да го замени може и да не гледа към Европа и да разчита на европейците за запазване на светвония мир, а да се насочи към Азия. Вече наблюдаваме по-малък интерес от Америка към Европа и по-голям към Азия. Американците може би виждат други начини да се държи Китай под контрол, ако това изобщо е възможно, отколкото да използват за целта организация, която е на 70 години.
След завръщането си в Америка Доналд Тръмп заплаши със санкции държавите, които не покрият критериите да заделят 2% от своя БВП за отбрана. Може ли това да се случи
„Тръмп винаги ще говори пред местната му аудитория. Независимо с кой говори и за какво, това, което има значение за него е да отправи ясно послание у дома към хората в средна Америка, които той иска да излязат и да гласуват за него. Така че той ще вдига много шум, понякога агресивен шум, към страни като Франция, дори Германия и много други страни в Европа, които не са заделили тези 2 процента. Дали той ще се опита да наложи санкции? Кой знае, може би ще поразмисли или някой ще му каже: „Ние, всъщност, имаме нужда от тези отношения с Франция. Имама наистина нужда от добри отношения с Германия.
Тръмп заплашва неговите приятели за последните три години. Заплашва ги, докато в същото време се опитва да омайва традиционни врегове. Стои близо до турците, стои близо до Путин. Той не е сложна личност, но е труден за разгадаване понякога, защото преминава от една идея към друга без очевидна стратегия. Трудно е да си близък с Путин и в същото време да изискваш от страни като България да заделя 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана. Не е изненада, че страните, които заделиха тези суми са балтийските държави и тези в Югоизточна Европа, които са по-близо до Русия, отколкото западноевропейците“.
Как изглежда бъдещето на Доналд Тръмп
„Обвинителният акт за импийчмънт на Доналд Тръмп ще бъде внесен в Камарата на представителите. Знаем това, Нанси Пелоси го каза вече. Камарата е доминирана от неговите политически врагове от Демократическата партия. Те ще докарат процедурата до Сената. Изслушванията в Сената могат да бъдат наистина много интересни. Републиканците все още контролират Сената и ще трябва да видим какви сериозни доказателства ще бъдат представени, че Доналд Тръмп е използвал отношенита с Украйна и политически лостове за доставки на оръжия за украинците. Колко от всичко това е било използвано за негови лични политически облаги.
Ако доказателствата са 100% ясни, тогава стената на републиканците в Сената ще се срути и той може да бъде признат за виновен. Той може да стане едва третият американски президент жертва на импийчмънт, но нито един от предишните не е бил признат за виновен след дело в Сената. Вероятността Тръмп да бъде признат за виновен е реална. Ще зависи от това дали неговите републикански приятели ще решат да останат лоялни на президента или лоялни на партията, или лоялни дори на американската нация“.
Развитията в Сирия и Близкия изток не са ли „бомба със закъснител“ в сложните НАТО-вски отношения
„Това е основната причина за крехкото състояние на НАТО. Турция е много важен член на блока. Тя осигурява традиционно голяма подкрепа на НАТО след 50-те години по близкоизточните граници на организацията. Тук сега назряват големите конфликти. Ердоган приема руски военни системи. Американците се оттеглят, допускайки ефективно хегемония на руснаците в Западния Близък изток през примирението на Турция.
НАТО е изложен на риск. Наблюдава се ерозия на чувството за единство. А Русия е страхотна, когато става дума за дестабилизиране. Това е, което иска да прави. Тя няма мощта да навлезе и да покори Европа със сила, но може да постигне това с дестабилизиране. Да, аналогията „бомба със закъснител“ е много добра. Тя може да избухне по всяко време през следващите три години като голям регионален конфликт.
Доколко е уместен коментарът на френския президент, че НАТО е в „мозъчна смърт“
„НАТО продължава да живее сякаш има физически враг в лицето на съветската мечка. Съветска Русия изчезна преди доста време. Русия, като дестабилизираща сила в геополитиката, продължава обаче да е налице. Доказателство са нейните действия в Сирия, които изправиха Турция срещу НАТО. „Мозъчна смърт“ може би не е точно казано. Но при нуждата от значително прегрупиране и определяне каква ще е бъдещата цел на НАТО - абсолютно добре казано. И може би Макрон е силата, която ще галванизира това необходимо бързо и решително преразглеждане на концепцията какво трябва да представлява НАТО в бъдеще“.
