Предлагаме ви разказ от първо лице за случилото се в ранните сутрешни часове в Тирана, Дуръс и други райони на Албания преди 11 дни. За преживяното и видяното след труса и за действията на местните власти и спасители, за „Събота 150“ по „Хоризонт" разказа Ноел Трим - бивш възпитаник на Американския университет в България:
„Ситуацията може да бъде описана така - хаос и паника. Мисля, че ако земетресение с такава сила се беше случило на друго място, резултатът нямаше да е толкова катастрофален, какъвто е сега в Албания, защото страната ни не беше готова за това бедствие, макар още през септември властите да бяха предупредени от сеизмолози за тази заплаха. Тогава президентът поиска от правителството изготвяне на план за действие в такава ситуация, но кабинетът игнорира искането му и го определи като политическа атака с цел да се всява паника. Няма такъв план, действително. Проблемът за това не е икономически, а по-скоро се корени в това, че никой не търси мнението на експертите в страната, които да изготвят план за действие в спешни ситуации. Те се чувстват изолирани в полето на влияние, в което се чувстват най-полезни. Един от примерите за това е затварянето на центъра за обучение на кучета, които участват в спасителни операции. Затова се наложи Албания да търси и да чака пристигането на спасители с обучени кучета от Швейцария и Гърция...Едва сега държавните институции си дадоха сметка, че е необходимо да се предприемат действия в посока на превенцията за действия при природни бедствия. Много от срутилите се сгради сега не са построени по начин, който да ги предпази от разрушаване при силен трус. Оказа се, че всеки е строил както намери за добре и това също е един много голям проблем. Освен строителството, проблем се оказа и липсата на подходяща техника за спасяване на хора минути след труса. Спасителите също не разполагат с добра екипировка.
Правителството трябваше да даде възможност на експерти да изготвят план за действие, за да сме подготвени за реакция в такава ситуация; Да се помисли и повече в посока на законодателство за това как трябва да бъдат строени нови сгради. Мисля, че фокусът на обществото ни трябва да се измести към експертите, интелектуалците и учените и по-малко към политиката“.
