Бистришките баби и техните внучки заедно с ансамбъл „Бистрица“ е една от тези общности на локално ниво, чиято организация на развитие и характерност печели признание на световно ниво.
„Бистришките баби“ са най-ярките представители на архаично женско шопско многогласно пеене, приемано от специалистите като една от най-ранните форми на вокално общуване между хората. Песните не са замлъквали през вековете до наши дни - в мир и войни, при раждане и смърт, в труд и веселие. Дъщери сменят майките си от поколение на поколение и така до днес. От група възрастни селски жени, представящи песните на своята общност по събори и фестивали през 40-те години на минали век, „Бистришките баби“ се превръщат в последните живи носители на традиционна култура. Днес сред тях има по млади жени с различни професии и начин на живот. Обединява ги огромната любов към песните и традициите, завещани от предците и топлата обич помежду им.
Бистришката традиционна полифония се превръща в обект на изследване на много специалисти в световен мащаб.През 2005 г. Бистришките баби са включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, а за да се съхрани и в бъдеще време връзката и обучението от човек на човек не трябва да бъдат прекъсвана, тъй като като пеенето дори не може да бъде нотирано или пък да се изучава от записи.
Това са „Бистришките баби и техните внучки“, а днес ни гостува една от тях - Здравка Джорева-Пенева.
Доколкото е възможно да съществува автентично изкуство, при нас то е съществува точно такова – каза в предаването Здравка Джорева-Пенева. – Ние сме самодейци, които съхраняват традицията като изкуство – пеене, пресъздаване на ритуали, но вече само на сцена. Донякъде се стремим това да бъде и част от живота ни. Знанието, което носим за традиции и ритуали, функционира вече съвсем ограничено.
Това е съвременен начин на живот на традицията, с който в Бистрица се гордеят – с нега местните хора са станали разпознаваеми за цял свят.
Здравка Пенева признава, че специалист би открил разлики в изпълненията от първите записи на бабите през 60-те години и днешните. Внучките – въпреки опита си в пеенето, отстъпват по богатство и съвършенство на бабите…
Тънкостите, спецификата не могат да се предадат с ноти, това може пълноценно да се осъществи единствено в живата среда на общността, топлата връзка между хората и поколенията, така се запалва обичта към корените…
Ролята на общността е изключително важна – както на жените, внучките, така и на хората в читалището и в самото село Бистрица - подчертава Здравка Пенева.
И изтъква, че и бистришките внучки вече имат свои последователи в лицето на по-млади изпълнители и пазители на традициите. Тя допълни, че изкуството им има нужда от осъвременяване и се радва при всяка проява на интерес от страна на професионални музиканти, особено когато се подхожда добронамерено с чисти ръце и мисли.
