От 1968 година протестите във Франция са клише, шегуват се парижани. Именно през тази година за първи път Париж е блокиран за три седмици, а оттогава всеки, който започва социална реформа, трябва да изгледа кадрите от първите протести. Ние обаче ще се върнем още по-назад във времето, когато след войната - страната се възстановява, има бейби бум, а пенсионните фондове процъфтяват.
В архивните филмови кадри, пазени от френската национална телевизия, се показва как мъж празнува пенсионирането си заедно с вече бившия си шеф, чието пожелание към новия пенсионер е „Още 50 щастливи години“ - точно толкова, колкото е работил. Но с радостта дотук - протестите срещу реформата на Макрон са сравнявани с тези от 1995 година, но и в по-скорошни времена улиците на Париж и други големи градове са изпълвани с хора, които са готови да защитават правата си - мирно или с безредици и блокиране на транспорта в града и съответните икономически щети - преди 24 години Франция губи около 0,3 на сто от брутния си вътрешен продукт заради протестите. Сега - все още ефектът не е изчислен.
Макроикономистът проф. Томаш Михалски, със стаж в Европейската централна банка и Полската национална банка, възнамерява да се пенсионира във Франция, затова - реформата го интересува не само в професионален план:
„Ще има печеливши и губещи от тази реформа. Нека първо поговорим за победителите. Част от тях са хората, които имат висока квалификация и през целия си живот са много добре платени. Става дума за специалисти, които имат университетско образование и научни степени, но са влезли на пазара на труда по-късно. Например, когато почти са навършили 30 години. Такъв е и моят собствен случай. При настоящата система аз трябва да се пенсионирам на 71 години, защото имам професорско звание. Ако реформата бъде прокарана, пенсията ми ще се формира на базата на получените точки, а те ще са много, защото получавам добра заплата. Това означава, че ще мога да се пенсионирам на 64 години
Друга група от печеливши ще бъдат хората, които често излизат от пазара на труда. Такива са някои жени, които от време на време имат надомна работа, но тя не е постоянна. Или пък хора, които имат ниска квалификация и не могат да си намерят стабилна работа, а поработват тук и там за по няколко часа. В настоящата ситуация „липсващото време“ от трудовия им стаж просто не им носи пенсионни права. Т.е. ако те се пенсионират на 62 години, ще получават изключително ниска пенсия. Реформата ще промени това.“
Или поне така обещава правителството заедно с още няколко щедри придобивки за системата - например гарантирана минимална пенсия от 1000 евро при пълен трудов стаж. По-добри условия има и за жените, които ще получават компенсации и точки още при първото си майчинство, а не чак при третото - както е в момента. За да се случи това обаче, трябва да има една проста и унифицирана система, което означава и край на привилегиите на широк кръг от професии - от машинистите в метрото до оперните певци.
„Най-големите губещи ще бъдат хората със специални професии или тези, които са започнали работа на 16 или 18 години и не се прекъсвали стажа си. Те ще бъдат наказани да не се пенсионират на 62, а на 64 години. Именно заради това синдикатите в публичния сектор са толкова недоволни. Загубата ще е за професии като учител, полицай, пожарникар и т.н.“, смята Михалски.
Дяволът обаче е в детайлите, а големият въпрос - как ще се трансформират показателите от едната в другата система. Засега предложение по темата няма. Виктор Поири от института „Мотен“ в Париж припомни, че Франция има и резервен фонд за пенсионната система - подобен на Сребърния фонд в България:
„Резервът ще е достатъчен, за да покрие дефицита. Проблемът е, че всъщност и парите в него принадлежат на отделните режими. Ние сега имаме 42 отделни режима. По-старите фондове са проблемните, в които вече има недостиг“.
Мароикономистът Еманюел Жесюа е убеден, че системата трябва да се промени, защото „Има нарастващ дефицит. Той трябва да достигне 15 милиарда евро до 2025 година. Ето защо настоящият модел на пенсионната система създава фискален проблем. Наложително е да се вземат мерки“.
В момента системата е горе - долу балансирана, но до 2025 година потенциалният дефицит може да надхвърли 17 милиарда евро. Възможно ли е обещанията да бъдат изпълнени, според Виктор Поири:
„Възможно е да се постигне пенсия от 1000 евро за хората, които са допринасяли най-малко към системата, но трябва да се увеличи пенсионната възраст. Именно заради това правителството настоява всички да работят до 64 години, а не до 62, както е в момента. Според настоящото предложение - те все пак може и да се откажат да работят, а ако твърде много хора го направят, проблемът с финансирането на системата ще остане, а всички обещания, дадени в сряда, няма да могат да бъдат изпълнени
Аз съм роден след 1975 година. Също така съм роден след 2002 година, така че съм от хората, които ще попаднат в категорията с трудов стаж и в двете системи - новата и старата. Аз нямам абсолютно никаква идея какво ще се случи с моята пенсия. Напълно съм убеден, че ако не разбирам предложението, със сигурност не съм единственият. Това е най-голямата тревога на всички млади хора тук.“
Патрик Артю също преподава в Париж, но и прави анализи в една от големите банки във Франция:
„Аз започнах кариерата си като държавен служител - в Министерството на финансите във Франция. След това се преместих в частния сектор, където и сега работя в една банка. Ако постъпиш така, получаваш голямо наказание, защото сменяш пенсионния си фонд, а това струва много пари. Когато се пенсионирам, аз ще получавам част от пенсията си от един фонд, и другата част - от друг. Много е сложно и е нечестно, защото ще получавам по-малко пари от човек, който е започнал кариерата си в частния сектор и по-късно е преминал в обществения“.
Около 14 % от брутния вътрешен продукт на Франция отива за пенсии, а правителството иска да намали съотношението до десет на сто. Някои експерти обвързаха реформата с цялостния проблем с френската хазна, а оттам и препратката към искането на Париж да се премахне 3-процентното ограничение за дефицит от договора от Маастрихт. Според Артю - по никакъв начин не бива да се допуска подобно решение, за да се финансира текущ недостиг, но ако целта е да се инвестира в справянето с климатичните проблеми, въпросът си струва да се обмисли:
„Големият въпрос е дали ние вярваме, че правителствата са способни да направят правилните инвестиции? Ще бъдат ли те успешни и ще доведат ли до желания резултат? Или напротив - ще се окажем в задънена улица, каквато е ситуацията в Япония. Те непрекъснато наливат пари в различни сфери, но те продължават да са неефективни“.
Според Еманюел Жесюа обаче ще се стигне до огромен проблем в европейската икономика:
„Може да се стигне до такъв развой, защото подобно решение ще задълбочи дисбалансите в европейските страни, особено в тези, които споделят една и съща валута. Най-вероятно ще се стигне до сериозен проблем, а оттам ще бъде накърнена и конкурентоспособността на държавите“.
Мненията можете да чуете в звуковия файл.
