„За Бъдни вечер се приготвят три вида хляб – първият е за самия празник, където се поставя и късмета, вторият е с много пластична украса от животни, рало, жито, грозде, третият вид хляб е този за коледарите“. Това припомни в предаването „12+4“ етнологът Анелия Овнарска-Милушева и сподели:
„Нечетно за мен е безчетно. На софрата за празника се поставя всичко, което е произведено през годината. Идеята на трапезата е да е изобилна, да има много храна на нея. Това е вид магия за предизвикване на плодородие, тоест, даряваш нещо, за да получиш в замяна същия такъв дар. Нечетното число е незавършено и е връзката му с живота“.
В тези дни се правят гадания за идната година:
„Наричанията са добро за човека, за семейството, за цялата общност“.
Етнологът припомни и за коледната елха, кога тя се появява като традиция у нас:
„В нашата култура навлиза от Германия и от Русия. Основното коледно дърво, еквивалент на днешната елха, е бъдникът… По-ранното сядане на трапезата е свързано с вярата, че по този начин житата по-рано ще започнат да зреят. Не се вдига масата, защото се вярва, че на Бъдни вечер се канят и нашите починали роднини, в такава нощ се оставя и храна за тях“.
„Всичко идва от мястото, откъдето сме – Бистрица е прекрасно село, където традициите се спазват и до днес“, допълни Преслава, дъщерята на Анелия Овнарска-Милушева.
Етнологът допълни:
„Празникът е празник, за да го споделим с най-близките си хора. И да се предаде мъдростта от предишното поколение на следващото. Това ще ни помогне да опознаем себе си“.
Интервюто с Анелия Овнарска-Милушева и с Преслава Милушева можете да чуете в звуковия файл.
