Галерията е отворила врати по едногодишен проект на Оперативна програма „Човешки ресурси“ на социалното министерство. „Иначе нямаше да се справим. Голяма хапка щеше да е за нас“, признава Милена Нейова.
„Това е първият проект, който Милена печели. Вече 15-та година беше страхотна битка, за да се набавят някакви средства, дори като говорим за това, че за тези деца трябва да се купят картони, моливи, боички“, допълва Рашко Младенов. Това по думите му отваря нови врати и възможности.
Наричат го малка културна къща, защото има мини сцена и прожекционна техника и могат да се правят представления, концерти, прожекции, представяния на книги. „Ние го нарекохме Галерия за детско изкуство, въпреки че може би няма да е само такова“, споделя още Милена.
Сега в галерията са подредени избрани творби на децата от последните 2-3 години. „Започваме със серия Лика Янко – рисунки по Лика Янко, имаме Любен Зидаров, Акира Кусака, Кольо Карамфилов, Густав Климт, портретите на Фрида…“
Две машини и един гараж
Ателието отворило врати през лятото на 2005 година. В началото купили две шевни машини и два тъкачни стана. Шест години работили в гараж.
„Аз го започнах това с моя приятелка, също колега журналист – Пролет Велкова. Бяхме решили в свободното време – тъй като аз тогава работех в bTV, тя в Дарик, да си купим два стана и в свободното време да си тъчем. В един момент се оказа, че това са абсурдни представи и мечти. Това е занаят, който се учи с години. Не може да си купиш един стан, за 15-20-30 минути на ден да минаваш да потъчеш малко и хайде готово. Гаражът остана нает, ние бяхме купили становете, бяхме направили ремонта и тогава аз реших да поканя едни деца от дома в Доганово – той вече е затворен, и те започнаха да идват събота и неделя, от сутринта до вечерта. И започнахме с моята приятелка Калина да им преподаваме уроци по тъкачество и шивачество. Намерихме такива преподаватели“, разказва Милена Нейова.
По това време Рашко Младенов бил директор на Сатиричния театър. Тогава направили първия търг с етно костюми на децата, воден от актьора Христо Гърбов.
Посока и пътека
Вече познават стотици деца, но може би има 20-30-40 сред тях, останали по-дълго с тях през годините. „Деца, на които сме дали посока и пътека, на които сме дали образование, които продължаваме да подкрепяме. Те вече не са много деца“, споделя Милена.
„Това, с което аз мога да помагам е част от моята професия – аз се занимавам и с театър, и с музика“, допълва я актьорът Рашко Младенов. Той определя цялото начинание като „една гигантска работа“, но с видими резултати – озарените детски лица, чието доверие си спечелил. По думите му целта е да се създаде една среда, която не е само за изобразително изкуство, а за всички изкуства. Така един роял на Рашко Младенов се озовал в пространството на „Прегърни ме“. „Ние преговаряме с мои приятели музиканти, които да идват там и да свирят, да изнасят концерти. Много важно е, че такъв инструмент има на това място.“
Илюстрации към известни творби
За пет дни с 21 деца били на коледна творческа ваканция във Видин. „По време на тези дни четохме, илюстрирахме Валери Петров. През април се навършват 100 години от неговото рождение и ние сме решили да посветим този месец на Валери Петров.“
Всяка сутрин започвали с четене на откъси от „Копче за сън“, а децата после рисували. Сега са в очакване на разрешение от наследниците на излезе ръчно изработена книжка с детските илюстрации. Подобна книжка вече е факт – с рисунки на децата към „Сляпата Вайша“ на Георги Господинов. Имат опит и с "Ние, врабчетата" на Радичков.
Светът на изкуството
Талантът трябва да намери подходяща почва за развитие, трябва да има условия за това, категорични са Милена Нейова и Рашко Младенов.
„Най-важното е не старанието това дете да го вкараш в професия. Важното е, че се опитваме да ги вкараме в един друг свят, който за тях е непонятен – това е светът на изкуството, а вече когато си в него, по друг начин расте човек. Това облагородява. Друг поглед имат към живота, от всичко това, което получават там“, казва Рашко Младенов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
