Гимназисти от Велико Търново вече няколко месеца посещават Реанимацията на областната болница „Д-р Стефан Черкезов“, където дават доброволни дежурства и наблюдават отблизо работата на лекарите и медицинските сестри в най-тежкото болнично отделение.
В началото на кампанията „Да! За живот“ учениците имали за задача като млади червенокръстци да раздават донорски карти и така попаднали за първи път в отделението, където останали.
Гимназистите се срещнали с д-р Сибила Маринова, областния координатор по донорството и началник на Реанимацията във Великотърновската болница. Говорили за донорството и донорската карта и вече трети месец учениците са доброволци в най-тежкото отделение:
„Пожелаха да разгледат отделението и пожелаха да дойдат пак, и оттогава досега си идват, дежурят си с мен. Това е много хубаво, трябва да има приемственост, трябва да има млади хора, на които да оставим знанията и уменията си. Трябва да успеем да ги вдъхновим по някакъв начин, да ги привлечем, да сме им пример“.
Две момчета и едно момиче от три различни великотърновски гимназии сами си купили екипи, с които идват в болницата.
Десетокласничката Нелина Бинева, която учи информационни технологии в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“:
„Направихме го, за да успеем, малко или много, по-добре да се интегрираме в средата, за да свикнем с това, което ще носим в бъдеще. И когато се погледнем в огледалото, да имаме доблестта да си кажем - успях, някой ден ще бъда лекар. Лекар не е просто професия или титла, която стои пред името ти. За мен да си лекар е призвание. Когато си лекар, изключвайки тривиалностите, че помагаш на хората и спасяваш човешки животи, това е предимно лична мисия“.
Да стане лекар е мечтата и на деветокласника Георги Стоянов, който учи електронна търговия в Старопрестолната гимназия по икономика:
„Аз идвам тук не да си „убивам“ времето, вместо да си „клатя“ краката вкъщи. Аз идвам тук да помагам, да видя нещо ново и да науча нещо ново. В момента, каквото гледам тук, аз съм психически и физически подготвен за напред. Мога много бързо да реагирам във всякакви ситуации, а не като отида и видя една лека раничка, да припадам и да правя чудесии“.
Да учи медицина и да бъде лекар в България иска и другият доброволец - 16-годишният Костадин Радославов, който учи хардуерни и софтуерни науки и защита на информацията в СУ „Емилиян Станев“:
„В крайна сметка, ако всички бягаме по чужбина заради по-високите заплати, в България няма да остане здравеопазване, а аз нямам това за цел. За момента мога само да наблюдавам и да запомням. Изводите, които си правя, че много е лесно по медиите някой да тръби, че българските лекари са лоши и че пациентът винаги има право, а всъщност да не знае какво се случва в една болница и на какъв стрес са подложени тези хора ежедневно“.
След всяко дежурство доброволците имат кратка лекция и препитване:
„Едно типично дежурство започва с визитация на самите пациенти, кратка история на заболяването им, обсъждане на сегашното им състояние“.
„С каква диагноза е приет тук. Дали има някой нов, стар. Гледаме дали има нещо планово, обсъждаме. Много е интересно“.
„Тръгвам си с широка усмивка на лице и с нови знания, които един ден се надявам да ми потрябват, когато започна да практикувам“.
Живецът за медицина, любопитството и отделеността на учениците доброволци заслужават адмирации, коментира менторът им д-р Маринова:
„Ние с тях си говорим за най-различни неща, не само за медицина, но за общи неща по пациентите, по това как е структурирана работата на отделението, на болницата. В операционната съм ги водила два пъти. Днес ще има операция по спешност след малко, пак ще отидем в операционната. Никой от нас не е вечен и никой от нас не е незаменим. Трябва да дойдат млади хора, които да ни сменят после и трябва да ги научим преди това да станат лекари, не доктори. Лекари да станат, да работят със сърце“.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.
