Eмисия новини
от 12.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ерусалим очаква 47 лидери на форум за 75-годишнината от освобождението на Освиенцим

Главният вход на лагера Аушвиц (Освиенцим)

47 световни лидери, сред които 4 короновани особи, двама престолонаследници, 26 президенти, 4-ма премиери, а също 2-ма губернатори и 7 министри на външните работи от Европа, Америка и Австралия ще участват в Ерусалим на форум, посветен на  Холокоста и борбата срещу антисемитизма. С него се отбелязва 75-годишнината от освобождението на концентрационния лагер Освиенцим.

За посрещане на толкова високопоставени гости, сред които е и българският президент Румен Радев, единият терминал на международното летище „Бен Гурион“ три дни ще бъде затворен за граждани.

Форумът ще се състои в парка на института за изследване на Холокоста „Яд Вашем“, където специално е издигната временна зала, построена от иновативни материали, по които проливните дъждове през трите дни на форума да се стичат безшумно.

Цял хотел за делегацията на Путин

Три от най-престижните хотели на Ерусалим са резервирани за близо 2000 делегати и журналисти, отразяващи форума. Цял хотел е блокиран за руската делегация, водена от Владимир Путин, макар той да съкрати престоя си в рамките на един ден.

Проф. Дина Порат - научен ръководител на музая „Яд Вашем“ и ръководител на  център „Кантор“ за изледване на антисемитизма към университета в Тел Авив, разказа пред БНР за подготовката и за провеждането на самия конгрес:

„Не сме имали за цел да правим голяма годишнина. Обърнахме се към страни, които имат отношение към Холокоста или са спасили своите евреи, като вашата, с покана да участват в честването. За наша радост, повечето отговориха положително“.

„Присъствието на това събитие е прието за важно и престижно. Досега толкова много официални лица едновременно са пристигали в нашата страна само на погребенията на нобеловите лауреати за мир Ицхак Рабин и Шимон Перес. Тогава държавните глави пристигаха спонтанно, за да изразят уважение, но там няма сценарий. Върху подготовката на честването в Ерусалим на 75-ата годишнина от освобождението на Освиенцим и 15-годишнината от обявяването на този ден за Международен ден на холокоста работим от година и половина. Обмислили сме го до последния детайл - кой трябва да говори, какво да видят нашите гости и къде да бъдат настанени“.

Речи на представители на Великите сили

„Предвидили сме да говорят представители на трите Велики сили, които спечелиха войната – Русия, Англия и Америка - плюс представител на Германия, която дефакто призна вината си за Холокоста и сега немският народ и всички правителства на Западна, а и на Обединена Германия са в приятелски отношения с Израел. Ще говори и президентът на Израел, под чиято егида се провежда този конгрес. Единственият, който най-напред заяви присъствие, а след това го оттегли, е президентът на Полша, който настояваше също да се изкаже, в отговор на предполагаемите, според него, нападки от страна на руския президент Владимир Путин по отношение на вината на неговата страна във Втората световна война. Убедени сме, че на нашия форум изказванията ще бъдат държавнически и няма да има нужда от подобен отговор. Ако обаче полският президент се почувства засегнат и иска да отговори, считаме, че ще е най-добре да го стори на предстоящото отбелязване на 75-ата годишнина в самия Освиенцим в Полша, което ще бъде 4 дни след нашия конгрес".

Връща се класическият икономически антисемитизъм, засилва се религиозният

Проф. Дина Порат е изследовател на процесите на неприятен към евреите и след Втората световна война, до наши дни. Според нея в първите години след войната антисемитизмът е класически и е под въздействието на дългото облъчване с нацистката идеология. След това антисемитските прояви са на крайнолеви формации, след това - на крайнодесни, а сега - най-вече на религиозна основа от страна на мюсюлманските фундаменталисти:

„В края на Втората световна война антисемитизмът се изразява в несъгласие от тези, които са заграбили през войната еврейска собственост, да я върнат на законите ѝ собственици, а също - под влияние на многогодишната фашистка пропаганда. След създаването на еврейската държава и до шестдневната война през 1967 година, има рязък спад на антисемитизма. След завземането на целия Ерусалим, антисемитизмът е на базата на недоволство от мюсюлмански и християнски религиозни кръгове, че в еврейската държава попадат техни религиозни светини. През 70-те години се забелязва засилване на антисемитизма от страна на крайнолеви екстремистки и анархистки движения. През 90-те години, с емигрантската вълна към Израел на евреи от бившите социалистически страни, пропалестински кръгове възприемат антисемитска и антиизраелска политика във връзка със създадената демографска ситуация“.

„През първото десетилетие на новия век, заради икономическите кризи и възникналите социални мрежи, се възвръща класическият икономически антисемитизъм. С навлизането на широка емигрантска вълна в Европа и Америка от мюсюлманските страни, се засилват и антисемитизмът и антихристиянството на религиозна основа. Като се прибави и общата картина на насилие не само към малцинствата, подклаждани от социалните мрежи, ситуацията не е много оптимистична. Самият факт, че лидерите на толкова държави приеха поканата на Яд Вашем да отбележат тази 75-годишнина ни кара да мислим, че има какво да се направи срещу това безобразно явление. И най-важното - има с кого“.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.
Още от