Софийското метро отбелязва 22-рата си годишнина. На 28 януари 1998 г. тръгва първото влакче от сп. "Сливница" до "Константин Величков".
Оказва се обаче, че младото метро има интересна предистория, която започва през 1967-1968 г.
Тогавашният проект е предвиждал не просто класическо метро, а „комбиниран скоростен трамвай“, който да се движи и над земята и под нея. Подземните линии били предвидени за централните градски части, където няма място за наземното им строителство, а наземните линии – за периферните райони: "Люлин", "Надежда", но също Драгалевци, "Княжево", Банкя, гарите Искър, "Подуене" и разбира се, металургичния комбинат „Кремиковци“ – пише сайтът "Българска история".
Интересно е, че проектът е предвиждал една София с население 1 600 000 жители. Идеята за изграждане на метрото била да „подобри хигиената на града и да пести нерви“, като предостави „уличния простор на пешеходците и личния превоз“.
Като изключим факта, че днес се опитваме да ограничим и личния превоз, целите на вече построеното метро не се различават съществено от заявените преди 50 години.
В проучванията в края на 60-те специално място е било отделено на точките с „много археологичен материал“, а за станция "Сердика" проектантите са „познали“, че и в наши дни ще бъде най-натоварената.
Към днешния ден на Софийското метро ни връща Стефани Ангелова от "Нашият ден". Тя се среща с Рафаил Рафаилов, трето поколение машинист, който разказва любопитни истории от работния си ден под земята.
